Банкеръ Weekly

Пари и пазари

КАТРИНА НЕ ИЗПЛАШИ ФЕДЕРАЛНИЯ РЕЗЕРВ

Щатският долар поевтиня към всичките си основни конкуренти в средата на седмицата поради опасенията, че ураганът Рита може да достигне по мощ Катрина и да нанесе нов удар върху икономиката на страната. Низходящото движение бе подпомогнато от скока на котировките на суровия петрол, както и от неспособността на щатската валута да пробие ключовото ниво на подкрепа от 1.21 щ. долара за едно евро. Всъщност зелените пари започнаха своя спад още след като паричният комитет на Федералния резерв взе решение на 20 септември да повиши с нови 25 базови точки (на 3.75%) основната лихва на САЩ. Централните банкери прецениха, че отрицателният ефект от Катрина ще е краткосрочен и няма да застраши стопанския растеж, докато опасността от инфлационен скок под натиска на по-скъпите горива е по-тревожна. Доказателство е цената на златото, която е изключително чувствителна на евентуален ръст на инфлацията. Тя надхвърли 470 щ. долара за една тройунция - най-високо ниво от 17 години насам. Констатациите на Федералния резерв не успокоиха търговците и повечето валутни анализатори прогнозират, че щатската валута ще остане доста нестабилна. Еврото започна седмицата доста слабо под влияние на вестите от Германия. След състоялите се на 18 септември парламентарни избори се разбра, че ръководеният от Ангела Меркел Християндемократически съюз има анемично мнозинство пред социалдемократите на Герхард Шрьодер. Този резултат означава, че задължително ще трябва да се отиде на коалиционно правителство, което отслабва шансовете то да е достатъчно стабилно, за да направи решителни икономически реформи. Високите цени на нефта и неясната конфигурация на бъдещия кабинет свалиха доверието на инвеститорите в икономиката на страната. Изчисляваният от Центъра за европейски икономически проучвания ZEW индекс, който следи показателя, е намалял от 50 точки през миналия месец на 38.6 през този. Инфлацията в еврозоната през август се е повишила по-значимо под натиска на рекордно високите цени на горивата. Индексът на потребителските цени е отчел 0.3% ръст спрямо юли и е скочил с 2.2% на годишна база, съобщи статистическата служба на Европейския съюз - Евростат. Базовата инфлация (без цените на храната, тютюна и енергията) се е повишила с 1.3% годишно. Тези данни дават съвсем нищожни основания да се очаква вторичен инфлационен натиск от скъпите горива. Индустриалният продукт на ЕС през юли пък се е увеличил с 0.2% спрямо юнската си стойност, като в Италия показателят е отчел 0.5% ръст. А във Франция индивидуалното потребление през август се е повишило с 1.9% спрямо юли и с 5.7% в сравнение със същия период на миналата година, което е най-мощният скок за последните 16 месеца. Еврото се засили след коментара на управителя на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, че трябва да се проявява особена бдителност за влиянието на цените на нефта върху инфлацията. ЕЦБ държи основната лихва на еврозоната на 2% от 2003 г. и Трише я определя като изключително ниска в исторически план. Финансовият министър на Великобритания Гордън Браун, който този месец смъмри кабинетите на европейските държави, че не са успели да стимулират икономическия растеж, трябваше да преглътне на 21 септември напомнянето на Европейската комисия, че бюджетният дефицит на Острова може да надхвърли заложения в Пакта за стабилност и растеж лимит от 3% от БВП. Комисията е обезпокоена, че Браун харчи прекалено много пари и на всичкото отгоре надценява растежа на страната. Експертите обръщат внимание, че дефицити над 3% от БВП не са резултат от неочаквани събития и не могат да се оправдаят с остър икономически спад. Дефицитът на Острова ще достигне 3.2% от БВП през фискалната година, която приключва в края на март 2006 г. (точно колкото и през миналата). Подобни цифри се очакват и през 2007-а и 2008-а. Браун разчита на 3.5% икономически растеж на Великобритания през тази година, 3% през идната и 2.75% през 2007-а, за да финансира плановете си за увеличение на разходите с почти 100 млрд. англ. лири за период от три години. Усреднената прогноза на 21 независими икономисти обаче е за 2.1% ръст през тази и 2.3% през идната година. Оценките на бюджетния дефицит вкарва страната в същия кюп като Франция и Германия, които надвишават тавана от 3% от БВП от 2002 г. насам. Японската йена леко поскъпна под влияние на предположенията, че задгранични инвеститори купуват масово японски ценни книжа. Основания за подобно мнение дава японският борсов индекс Nikkei 225, който надхвърли ниво 13 хил. пункта - най-високото от четири години насам. Позициите на японската валута се затвърдиха, след като правителствен отчет показа, че цените в Токио са се повишили за първи път от 15 години - още един признак за близкия край на дефлацията. У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 183 млн. евро (358.6 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 12.5% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във