Банкеръ Weekly

Пари и пазари

КАШАТА С ЛИХВОТОЧКИТЕ ЩЕ Я ДУХАТ ДЕПУТАТИТЕ

Още поне месец ще трябва да почакат няколко хиляди българи, докато разберат точно какви права им дават притежаваните от тях жилищни компенсаторни записи от лихвоточки. След безброй премеждия решението за съдбата им бе прехвърлено от Българската фондова борса направо на парламентарната икономическа комисия. На 11 август членовете на директорския съвет на БФБ-София решиха, че създадената бъркотия вече може да бъде решена единствено по нормативен път, и стовариха проблема върху депутатите. Те ще се заемат с него на едно от първите заседания на комисията след края на лятната ваканция. Проблемът със записите от лихвоточките тръгна след появата им на фондовия пазар, където те неусетно се смесиха с останалите жилищни компенсаторни записи, издадени на съвсем различно основание. Търговията с тях така и не бе нормативно определена. По принцип самите лихвоточки са издадени за обезщетение на жилищните влогове, които не са успели да изпълнят предназначението си. Именно затова притежателите им имаха правото да купуват с тях само общински жилища и парцели за жилищно строителство. До 2003-а същото ограничение важеше и за записите от лихвоточки. После обаче дойде злополучната поправка на параграф 9, ал.2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, която даде възможност на собствениците на записи да купуват с тях акции или дялове на държавни дружества. Очевидно, при приемането на поправката, никой не бе помислил за реда, по който тя може да се прилага. На практика по нея не бе сключена дори и една сделка. Затова пък въпросната корекция даде основание за едно решение на Върховния административен съд (18.12.2003 г.), което окончателно забърка кашата. ВАС се произнесе по жалба срещу областния управител на София, който е отказал да изпрати за регистрация в Централния депозитар жилищно-компенсаторни записи от лихвоточки. Магистратите я уважиха, позовавайки се точно на ремонтираната алинея 2. Един от възможните варианти за разплитането на случая сега е записите от лихвоточки да бъдат включени в Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Според изпълнителния директор на БФБ-София Георги Драйчев логично е записите от спестовни числа да са близки и по приложение до компенсаторните инструменти. Практически подобен ход би дал право на техните собственици да участват във всички приватизационни сделки, които могат да се заплащат с компенсаторки, включително и за примамливите пакети от БТК (20%) и Параходство БМФ (30%), които се очаква да излязат на борсата до края на годината. Разликата в основанията за издаването на двата инструмента пък даде повод на депутатката Ралица Агайн да предложи жилищните компенсаторни записи да се приравнят към инвестиционните бонове, което в значителна степен ще ограничи тяхното използване. Икономическата комисия е готова да обсъди всякакви идеи, стига да са добре аргументирани, потвърди г-ца Агайн пред БАНКЕРЪ. Най-справедливото решение е преоформените записи от лихвоточки да се приравнят към останалите жилищни компенсаторни записи, твърдят притежателите им. Те настояват също да се обяви нов срок за преобразуване на лихвоточките в компенсаторки, защото единствената подобна възможност досега е траяла твърде кратко - от 1 до 29 февруари 2000 година, при това от нея са можели да се възползват само крайно нуждаещите се от жилище. А и тогава на никого не му е минавало през ума, че три години по-късно със записите ще може да участва в приватизацията. Явно несправедлива е и цената, по която е станало преоформянето на лихвоточките. Номиналът на едно спестовно число е 1 лев. Софийската областна управа е издавала записи в съотношение едно към едно, докато другите са били преоформяни едно към 0.03 лева. В исканията на собствениците има известна логика, но изниква и въпросът какво ще предложи държавата срещу записите им? По данни на Агенцията за приватизация номиналът на регистрираните записи от лихвочисла е 43 млн. лева. Досега те се търгуваха като останалите жилищни компенсаторни записи, което предизвика възмущението на притежателите на компенсаторки. Възмущение логично, като се има предвид, че стойността на лихвоточките, изплащана от Компенсационния фонд към Министерския съвет, е 0.03 лева. На борсата обаче цената им е вървяла между 22 и 24 процента. Днес Централният депозитар ги отделя и ги регистрира под отделен код - GKZL (жилищни компенсаторни записи от лихвоточки). За това настоя Комисията за финансов надзор с писмо, изпратено преди две седмици до БФБ-София, Централния депозитар, Агенцията за приватизация и областния управител на София. Но така или иначе, всички притежатели на записи от лихвоточки имат право да ги регистрират на борсата. В момента не е ясно и какъв е точният им размер. Според АП - около 210 млн. лева. Стойността на всички издадени лихвоточки най-вероятно е между 10 и 18 млрд. лева. Като се има предвид, че и обемът на компенсаторните инструменти непрекъснато расте, бъркотията наистина става голяма и оправянето й никак няма да е лесно. Освен ако депутатите не решат, че всички тези главоболия не си струват, и не премахнат текста, който дава право да се участва в приватизацията със записи от лихвоточки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във