Банкеръ Weekly

Пари и пазари

КАПИТАЛОВИЯТ ПАЗАР: НАКЪДЕ СЛЕД ИЗБОРИТЕ?

Ръчно държавно управление или автопилот очаква фондовата борса след изборите? Всеизвестно е, че в предизборните програми словосъчетанието капиталов пазар бе дефицитно - почти до пълно отсъствие. Спечелилата най-много гласове БСП също се отнесе с пренебрежение към него. Втората политическа сила в новия парламент - НДСВ, пък обеща да изготви национална стратегия за развитието на капиталовите пазари, както и да се създаде благоприятни условия за издаването на публични емисии. На свой ред участниците на пазара коментират с песимизъм червените краски в едно евентуално червено-жълто правителство, докато жълтият нюанс поражда оптимизъм сред тях. Това, общо взето, е обяснимо. Докато червените експерти смятат, че капиталовият пазар е твърде маловажен за България, правителството на Симеон Сакскобургготски положи доста усилия да съживи и регламентира този сектор у нас. Е, не може да се отрече, че това до голяма степен се дължи на нуждата да изглеждаме примерно на преговорите с Европейския съюз. И на многото експерти в правителството, свързани преди това по някакъв начин с небанковия финансов сектор. По време на четиригодишния си мандат отиващия си кабинет направи драстични промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, организира централизирани публични търгове на фондовата борса и пласира чрез нея 35% от капитала на Българската телекомуникационна компания. Този пакет бе продаден срещу компенсаторни инструменти, като притежателите им получиха пълно възмездие за отнетите им имоти. В момента БТК е най-атрактивното дружество на борсата. Правителството на Сакскобургготски обаче остави и много отворени въпроси пред фондовия пазар, чиито отговори трябва да намери следващото управление. В най-общи линии те засягат подобряването на корпоративното управление в дружествата, повишаването на инвестиционната култура на населението, повече информация за състоянието на фирмите, преодоляване на ширещия се проблем с манипулацията и търговията с вътрешна информация на фондовата борса. Все още има какво да се направи и по отношение на данъчното третиране на сделките с акции и облагането на участниците на пазара. Месец преди изборите бе широко дискутиран въпросът дали реализираната печалба от търговия с акции в рамката на една година трябва да се облага с данък. Единствено БСП изрази склонност да подкрепи подобен налог, но според запознати тези настроения вече са останали в миналото. Все пак предстои да се вземе окончателно решение. И това ще стане с приемането на допълненията и измененията на Закона за облагане на доходите на физически лица. Министерският съвет го внесе за обсъждане в Комисията по бюджет и финанси на 11 май. Ако новите депутати откликнат на призива на президента Георги Първанов и министъра на европейските въпроси Меглена Кунева да работят и през лятото, вместо да чернеят край морето, промените в данъчното облагане може да се случат преди септември. Според някои играчи на пазара опасността от неблагоприятна развръзка (да се приеме такъв данък) e доста вероятна. Това би парализирало донякъде спекулантите на борсата, а, както е известно даже от учебниците, именно те движат пазара. Други участници обаче смятат, че това няма да има кой знае какъв ефект върху борсовата търговия. Дори напротив - ще я стабилизира. Другият проблем, с който новите парламентаристи трябва да се справят, е да уредят данъчните преференции за взаимните фондове на договорна основа. Тези фондове представляват класическия първообраз на известните у нас инвестиционни дружества от отворен тип. Фондовете обаче се различават от тях по това, че продават дялове, а не акции и не се търгуват на фондовата борса. Тяхното съществуване е правно регламентирано с най-новите изменения и допълнения на Закона за публично предлагане на ценни книжа, които бяха приети през май. Един от основните стимули за създаването на взаимни фондове е фактът, че те не плащат данък върху печалбата, която реализират от инвестиции в ценни книжа. Такава е практиката в цял свят. В момента обаче в Закона за подоходно корпоративно облагане подобни преференции са предвидени само за инвестиционните дружества от отворен тип. Някои играчи на пазара коментират, че върху плещите на новото правителство ще падне и отговорността да въведе данък върху лихвите. Тогава ще бъде постигната равнопоставеност между различните инвестиционни инструменти - депозити и ценни книжа. В момента дивидентите се облагат с данък от 7%, а само преди седем месеца данъкът, който акционерите бяха принудени да внасят в държавната хазна за тях, бе 15 процента. В същото време доходите от лихви са необлагаеми. Впрочем в по-голямата част от европейските страни, както в Канада и САЩ, физическите лица плащат данък върху лихвите, които получават от своите депозити. Левите обаче едва ли биха въвели такъв налог, тъй като това ще предизвика недоволството на голяма част от техния електорат. Ако се обърнем към статистиката, ще видим, че българите са вложили в акции едва под 1% от своите спестявания - за миналата година те са били 15 млрд. лв., докато делът на депозитите в тази сума е малко над половината - 8.8 млрд. лева. Много играчи на пазара се надяват, че ще се измисли и друг стимул за динамизиране на капиталовия пазар. Един от възможните варианти, за които се говори, е да се въведат данъчни преференции за публичните компании. Представители на фондовата борса слушат за подобни намерения със смесени чувства. Според някои икономисти подобен двоен стандарт за различните компании (публични и непублични) е недопустим. Освен това те отбелязват, че най-важното за една истинска жизнеспособна публична компания е доброволната й регистрация на борсата. Съществува опасност голяма част от дружествата да поискат да се търгуват на фондовия пазар само за да си спестят данъци. Анализаторите отбелязват, че в нито една европейска държава публичните компании не са привилегировани по отношение на задълженията си към държавната хазна. А логично е, след като сме тръгнали по европейската пътека, да не се отклоняваме много от нея.Новото правителство може да избере и друг начин да насърчи капиталовия пазар. Например това може да стане, като се увеличи от 2 на 10% отчислението за частните пенсионните фондове,което прави НОИ от общата осигурителна сума (поне такъв ангажимент поеха НДСВ). Това ще влее значително повече пари в капиталовия пазар, тъй като пенсионните фондове имат право да влагат в акции до 10% от привлечените от тях средства. Впрочем в Чили този подход е дал значителни резултати, превръщайки пенсионните фондове в двигател на местния капиталов пазар. Анализатори обаче коментират, че доколкото това е свързано с по-висок риск, едно евентуално правителство с мандат на БСП може да избере по-предпазлива политика и тези промени да не се осъществят. Освен това електоратът на левицата, както е всеизвестно, е съставен предимно от пенсионери, а предлаганите промени биха облагодетелствали родените след 31 декември 1959 година. Много от играчите на пазара се надяват да продължи приватизацията през борсата. Те очакват на тържището да излезе обещаният пакет от 30% от Параходство БМФ срещу компенсаторни инструменти. Проблемът с този вид непарични платежни инструменти също е на дневен ред, тъй като България е поела ангажимент пред Европейския съюз до година и половина да приключи с реституцията. Според председателя на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти Валентин Христов, в момента те държат компенсаторни инструменти с номинал около 560-570 млн. лева. От тях 300 млн. лв. са поименни компенсационни бонове, чиито собственици могат да участват и в търгове на земя. Единствената възможност за реализация на останалите обаче е приватизацията. Светлина в тунела е предстоящата сделка за ТЕЦ във Варна и Русе, която най-вероятно ще приключи новото правителство. Намеренията са 10% от цената им да се плати с компенсаторни инструменти. Други анализатори са по-песимистично настроени и не виждат в раздържавяването кой знае какъв потенциал, тъй като в ръцете на държавата не са останали атрактивни предприятия. Напротив, на последните два централизирани търга от масовата приватизация на тезгяха бяха изкарани дружества в ликвидация или несъстоятелност. Видно е, че пътищата, по които държавата може да помогне на капиталовия пазар у нас, не са много. Тя донякъде изчерпа ролята си и опасенията на нейните радетели са по-скоро, че тя може да попречи на добруването му. Едва ли някой съзнателно ще тръгне да разрушава и без това крехкия фондов пазар у нас, но върху него влияят много странични фактори. Както обичат да казват икономистите, капиталовият пазар е огледалото на икономиката на една страна. Ако новите управляващи не дерайлират завещания им влак, то сериозни сътресения не би трябвало да има, но знае ли човек.

Facebook logo
Бъдете с нас и във