Банкеръ Weekly

Пари и пазари

КАПИТАЛОВИЯТ ПАЗАР МЕЖДУ ПЕСИМИЗМА И СВРЪХОЧАКВАНИЯТА

За първи път от няколко години насам играчите на капиталовия ни пазар започват новата година по-скоро с оптимистични очаквания. За разлика от 2001 г., която далеч не започна така добре. По една или друга причина - очевидно далече от икономиката, правителството на Иван Костов запази задълго абсурдната ситуация Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК) да остане без ръководство цели четири месеца. Мандатът на оглавявания от Радослав Цончев предишен състав на надзорния орган изтече на 12 януари, но новите седем членове бяха избрани от Министерския съвет чак в средата на май. Другата новогодишна изненада за инвеститорите бе шесткратното увеличаване на капитала на Софарма, от което спечели най-вече мажоритарният собственик на фармацевтичния завод Елфарма. Освен това на общото събрание на дружеството, проведено на 8 януари, бе гласувано то да встъпи солидарно с Елфарма в дълга й към БУЛБАНК на стойност 24 млн. щ. долара. Заемът бе предназначен за изплащане на приватизационната цена на предприятието. Така се оказа, че всъщност Елфарма ще плати на АП от касата на завода, който купува. Новите членове на ДКЦК не очароваха инвеститорите с действията си през годината. Това е нормално, като се има предвид, че само двама имаха някакво отношение към фондовия пазар. Едно от първите им решения бе да отпишат от регистъра на публичните дружества и съответно да свалят от борсова търговия девненския торов завод Агрополихим и фармацевтичното предприятие Балканфарма-Разград. Малко по-късно борсата напусна и девненският Солвей-Соди, но в този случай акционерите на дружеството взеха по 13 лв. за книга срещу отписване от публичните регистри. ДКЦК спря през август търговите предложения на Балканфарма холдинг, който искаше да изкупи на ниски цени книжата на дребните акционери в дъщерните си дружества в Дупница и Троян. Тези действия бяха предприети след бурен натиск от депутати от мнозинството. Така се създаде впечатлението, че комисията действа по инструкции и съвсем не е независим контролен орган, какъвто е по статут. Малко странни бяха и част от проверките на емитенти и посредници, които извършваха експертите на ДКЦК по инициатива на своите началници. Все пак в края на годината членовете на надзорния орган се отчетоха с едно сполучливо попадение - отложиха с една година срока, в който инвестиционните посредници, които управляват портфейли, трябва да сключат договор с лицензиран консултант. Според нормативните актове, този срок бе 1 януари 2002 г., но спазването му щеше да доведе до страхотна криза на пазара, тъй като сертифицираните консултанти са само 12 души. Безспорно назначаването на Николай Василев за вицепремиер се посрещна с надежда от мнозинството борсови играчи. Като лондонски банкер бе убедил мнозина свои клиенти да инвестират на българския пазар. По време на предизборната кампания той предрече, че бъдещата революция на капиталовия пазар ще е толкова всеобхватна, та тукашните инвеститори няма да са готови за нея. Обещанията му за бързи промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа и за решаване на проблема с компенсаторните инструменти накараха голямата част от инвестиционната общност да подкрепи новата власт. Впоследствие мнозина се разочароваха от бавните темпове на промени. Двата важни за пазара закона бяха одобрени от правителството, но още не е започнала процедурата за гласуването им в Народното събрание. Предполага се, че те ще влязат в сила чак през февруари. Това забавя и пускането на фондовата борса на държавни пакети от атрактивни дружества като Банка ДСК, БТК, Булгартабак холдинг и електроразпределителните компании. Технологично това вече може да стане най-рано през април, но се шири мнение, че всичко това са напразни обещания. Напоследък става ясно, че нови акции на тютюневия холдинг например може и въобще да не стигнат до борсовия под. Рязкото покачване на котировките на някои от по-значимите публични дружества започна веднага след лятната ваканция. Крак повлякоха книжата на Слънчев бряг АД. В края на септември Агенцията за приватизация организира успешни търгове за продажбата на десетина хотела от комплекса и постъпленията от тях надхвърлиха 30 млн. лева. Обявеното по същото време намерение на правителството да разпределя като дивидент 80% от печалбите на дружествата, в които държавата има мажоритарно участие, накара брокерите да изчисляват дори двуцифрени размери на очаквания дивидент от Слънчев бряг. Затова и цената на акциите на компанията скочи от 4-5 лв. през лятото до 14 лв. през декември. Възможно е тя да се покачи с още 7-8 лв. до средата на тази година, като се има предвид, че още не е обявено какво ще се прави с натрупаните от дружеството резерви. В самия край на годината инвеститорите бяха изненадани от новите търгови предложения на Балканфарма холдинг, този път на далеч по-високи цени. Холдингът вече даваше за акция на дъщерния си завод в Дупница 12.06 лв., а за бройка от троянското предприятие - 9.09 лева. И сега пак имаше претенции, че цените биха могли да са и по-високи, но все пак комисията по ценните книжа одобри офертите на Балканфарма. Акционерите на двата завода спечелиха двойно в сравнение с пазарните цени на книжата им преди обявяването на търговите предложения. През декември поскъпнаха рязко и акциите на софийското фармацевтично предприятие Софарма. Български инвеститор започна да ги изкупува при цена от 2 лв. за бройка, като продължи да го прави до над 3 лева. Дни по-късно, вследствие на слуховете, котировките на Софарма се изстреляха над 4 лева. Според търговците, е възможно цената им да се повиши още заради добрите финансови резултати на дружеството. От есента насам се раздвижиха и търговските банки. Частни емисии от ипотечни облигации пуснаха Българо-американска кредитна банка, Първа инвестиционна банка. Впоследствие те бяха регистрирани на фондовата борса. Все още продължава набирането на средства по ипотечния заем на СИБАНК, който е първата публична емисия от този вид. Очаква се в близките дни комисията по ценните книжа да одобри и проспекта за облигационен заем на ОББ. Тези емисии безспорно са подходящи инструменти за влагане на част от средствата, акумулирани от пенсионните фондове. Едва ли обаче може да се очаква активна вторична търговия с тях. Така че те не са локомотивът, който би задвижил пазара на ценни книжа у нас. Основният фактор за сериозното му развитие е интересът на частните компании да търсят финансиране от инвеститорите. Сега някои големи дружества могат да пласират облигации при лихва от около 9% годишно. Най-вероятно ще са успешни и емисии от акции на компании като Албена и Софарма. Някои експерти очакват през тази година на фондовия пазар да излязат и високотехнологични фирми, като например ИНТЕРНЕТ-доставчици или производители на софтуер. Именно този сектор предизвика бум на капиталовите пазари по света през 90-те години на миналия век. Състоянието на фондовия пазар и тази година ще зависи в значителна степен от действията на държавата. Очакванията са преструктурирането на Булгартабак холдинг да донесе печалби за инвеститорите. Играчите на пазара ще следят изкъсо и напъните на правителството да реши проблема с компенсаторните инструменти, така че да не засегне никоя от страните в процеса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във