Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Калин Христов: Кредитирането забавя темп, таксите спират ръста си*

Изказване на Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление "Емисионно", 20 ноември 2018 г.

Големият въпрос е каква част от растежа в еврозоната е движен от структурни подобрения в икономиката, а не е цикличен, дължащ се на стимулиращата парична политика.

Има аргументи, че растежът е предимно с цикличен характер. Например през последните години растеж се наблюдаваше и в страни от еврозоната с дълбоки и нерешени структурни проблеми. Дори една Италия растеше, макар и с темпове по-ниски от средните в еврозоната, което затвърди дивергенцията на италианската икономика, характерна за нея от самото начало на членството ѝ в еврозоната.

Друг важен аспект на наблюдаваното възстановяване в страните от еврозоната е, че то не само не доведе до понижаване на задлъжнялостта, а напротив – продължи да нараства както частният, така и суверенният дълг (с малки изключения в някои страни).

От началото на 2018 г. икономическият растеж в страните от еврозоната се забавя. Германската икономика, най-голямата в еврозоната, се сви през третото тримесечие. Забавянето на растежа още веднъж поставя въпроса дали растежът не се е дължал предимно на паричната политика на ЕЦБ, съответно дали започналият спад е следствие на намалените покупки на активи и на очакванията за преустановяване на стимулиращата политика на ЕЦБ.

Какво означава за банките растеж на икономиката, който е предимно цикличен и нестабилен? Означава, че съществуващият кредитен риск в техните баланси не намалява, а вероятността от неговото реализиране расте. В допълнение, исторически ниските лихви, поддържани дълго време, предполагат предстоящо по-значително повишение на лихвения риск. Този лихвен риск впоследствие би могъл да се трансформира в кредитен риск, предвид относително високата задлъжнялост на фирми и домакинства.

Текущо в страните от еврозоната наблюдаваме забавяне на растежа на БВП, съчетано с растящи цени и все още ниски лихвени равнища. Съществува определен неблагоприятен сценарий за продължаване на текущите тенденции в растежа, цените и лихвите, при които да се премине през период на „стагфлация“ – явление, познато от други исторически епизоди и други икономики. Ето защо започването на „нормализиране“ на лихвите в еврозоната може да бъде вероятен сценарий дори при слабия ѝ икономически растеж. Това ще бъде голямо предизвикателство за банките.

Стимулиращата политика на ЕЦБ предостави на икономиките в еврозоната период на възможност за провеждане на необходимите структурни политики, който изглежда не беше използван от правителствата. Поради това устойчивостта на отделни икономики и на еврозоната като цяло остава открито предизвикателство.

България винаги е пряко засягана от икономическия цикъл в еврозоната. Освен това паричната политика на ЕЦБ се пренася у нас бързо чрез механизмите на валутния борд, интеграцията на банковия сектор и високата търговска обвързаност.

Външните ефекти влияят и върху поведението на банките в България. Например динамиката на лихвените проценти в България следва тази в еврозоната. Съответно, през последните няколко години цената на обслужване на кредитите у нас постоянно спадаше. Това обаче доведе и до по-високи равнища на задлъжнялост.

В резултат на това днес в банките в България цената както на отпуснатия кредит, така и на привлечените средства, е много по-ниска, отколкото през 2008 г., когато настъпи обръщане на икономическия цикъл. Данните от лихвената статистика на БНБ показват, че през декември 2008 г. годишният претеглен лихвен процент по салдата на кредитите за домакинства е бил 10%, докато през септември 2018 г. е 6.1%. За същия период годишният претеглен лихвен процент по салдата на кредитите за нефинансови предприятия спада от 9% на 3.8%. Аналогична е динамиката при цената на новоотпуснатите кредити – годишният претеглен лихвен процент по кредитите за домакинства спада от 9.8% на 6%, а по кредитите за нефинансови предприятия спада от 8.9% на 3.6%. От друга страна, лихвите по нови депозити на домакинствата спадат от 5% на 0.2%, а лихвите по нови депозити на нефинансовите предприятия спадат от 4.9% до 0.3% от декември 2008 г. до септември 2018 г.

Същевременно за същия период значително расте обемът на кредитите и депозитите. Кредитите за домакинства нарастват от 18091 млн. лв. на 21417 млн. лв., а кредитите за нефинансовите предприятия нарастват от 30242 млн. лв. на 36666 млн. лева. Депозитите на домакинствата нарастват от 21956 млн. лв. на 49817 млн. лв., а депозитите на нефинансовите предприятия нарастват от 13420 млн. лв. на 23853 млн. лева.

Тези данни подчертават три тенденции – значително увеличение на спестяванията при масирано намаление на лихвените проценти по депозитите; увеличение на кредита и задлъжнялостта; и значително намаление на лихвените проценти по кредитите.

Така логично стигаме до два големи въпроса. Първо, каква ще бъде скоростта и степента на „нормализация“ на лихвените равнища? Второ, доколко банките ще могат да прехвърлят върху кредитополучателите бъдещото нарастване на цената на привлечения ресурс?

Ако в еврозоната има подобна траектория на „нормализация“, за България тези изменения ще бъдат минималните. Цената на кредита у нас може да включи също допълнителна и специфична за страната премия.

Що се отнася до въпроса за прехвърляне на повишените лихви към кредитополучателите, най-общо може да се очаква, че такова прехвърляне (особено към домакинствата) ще бъде частично ограничено – както от чувствителността на реагиране, така и от икономическия капацитет на кредитополучателите, а също и от фактори от политико-икономическо естество.

Невъзможността на банките да прехвърлят нарастването на лихвите по пасивите към активите в балансите би намалила допълнително и без това свития вече нетен лихвен марж. Досега банките успяваха частично да компенсират това чрез по-висок дял на приходите от такси и комисиони. Тази възможност обаче вече се изчерпва, а освен това на европейско ниво се налагат и регулаторни тавани за размера на банковите такси и комисиони. Друг ограничителен фактор за увеличаване на приходите на банките от такси и комисиони е повишената конкуренция в сферата на платежните услуги вследствие въвеждането на новата европейска директива за платежните услуги (т.нар. PSD2).

С други думи, новият лихвен цикъл ще носи трансформация на лихвен риск в кредитен, влошаване на качеството на кредитите, необходимост от повече провизиране и оттам - по-ниска норма на печалба на банките.

Поради потенциалните рискове, описани най-общо дотук, в БНБ взехме решение за активиране на антицикличния капиталов буфер от 1 октомври 2019 г.

Ако следвахме буквално препоръките на Европейския съвет за системен риск, имаше опасност да се забавим с идентифицирането на натрупване на цикличен системен риск в период на прекомерен кредитен растеж. Съответно банковата система можеше да пропусне да укрепи капиталовата си позиция.

*Заглавието е на редакцията. Публикуваме текста със съкращения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във