Банкеръ Weekly

Пари и пазари

КАБИНЕТЪТ ОЩЕ НЕ Е ПРЕСМЕТНАЛ ОБЕМА НА КОМПЕНСАТОРКИТЕ

Министерският съвет одобри новия Закон за сделките с компенсаторни инструменти, но сам по себе си той няма да реши проблема с ниската им пазарна цена. Важното засега е, че политическата воля за преодоляването на кризата в отношенията между властта и притежателите на записи и бонове е налице. В четвъртък вицепремиерът Николай Василев заяви, че целта му е по средата на мандата си правителството да забрави за компенсаторните инструменти. Големият проблем сега е, че експертите на Василев още не са изчислили колко точно е масата на неизползваните до момента непарични книжа. Според вицепремиера разликата в оценката за обема на компенсаторките може да се окаже 500 млн. лева. Той призна, че отсега нататък трябва да се изчакат поне два месеца, преди парламентът да приеме закона. През това време ще започне широка разяснителна кампания, която да изясни на притежателите на компенсаторки как могат да ги пласират по най-изгодната за тях цена. Предлагам на собствениците да не правят нищо покрай Коледа и Нова година, каза Василев. Той смята, че това няма да е особен проблем за тях, тъй като и без това са чакали дълго. Както е известно, новият закон урежда търгуването на записите и боновете на отделни сегменти на фондовата борса. В миналия си брой в. БАНКЕРЪ обаче предложи свое изчисление, според което технически това може да стане не по-рано от началото на април 2002 година. Това е оптимистичният срок, в който евентуално може да започне продажбата на пакети от атрактивните ни компании като Банка ДСК, БТК и други срещу компенсаторки. Заместник-министърът на икономиката Калоян Нинов потвърди и през тази седмица, че акции от повечето от тези предприятия ще се продават срещу непарични платежни средства. Но по колко акции и от кои дружества ще се продават по този начин ще се реши, след като се уточни какъв е номиналът на неупотребените досега компенсаторни инструменти. В последно време цените на записите се установиха на относително високи равнища - 20-22% от номиналната им стойност. Причината е, ме се повиши търсенето от страна на крайни клиенти, сключили приватизационни сделки. Тук очакванията се свеждат до следното: ако има нови договори за раздържавяване, ще нараства и търсенето. В противен случай цената на записите ще спада, докато започне листването им на фондовата борса. Всъщност и тогава котировките им ще зависят от предлагането на държавни пакети. При земеделските бонове положението сега е значително по-трагично. Цените им са от порядъка на 11-12%, както многократно сме писали - заради съвсем ограниченото им приложение. За тях има изгледи съвсем слабо да поскъпнат около Коледа, и то ако спекулативно настроени инвеститори, които се надяват на добри печалби от април нататък, започнат да купуват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във