Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЖЕЛКО РОХАТИНСКИ РАЗТРЕВОЖЕН ЗА ВАЛУТНИЯ РЕЖИМ В ХЪРВАТСКА

Хърватската куна е под интензивния натиск на пазара да бъде извадена от обвръзаността й с еврото, съобщи за финансовия всекидневник Файненшъл таймс управителят на централната банка на Хърватска Желко Рохатински. Той посочи, че не агитира за отмяна на валутния режим на местната към единната европейска парична единица, а просто предупреждава, че съществуващото споразумение, което разрешава на куната да плава в 15-процентен ценови коридор спрямо еврото, не може да се спази, ако не се озаптят пазарните сили. За да спре поскъпването на местната валута, централната банка на Хърватска хвърля на пазара все по-големи количества от нея, което удържа системата на доста висока цена. Коментарите на Рохатински от 7 юни хвърлят светлина върху решението отпреди три седмици на ръководената от него финансова институция да увеличи от 30 на 40% задължителните резерви на търговските банки в страната. Мярката има за цел да снижи доходността на кредитите на чуждестранните инвеститори. Хърватската централна банка иска да защити връзката на куната с еврото, което ще помогне за въвеждането на единната европейска валута в държавата. Рохатински обвинява за възникналата ситуация чуждестранните банки, чийто комбиниран дял от активи на местния банков сектор се е увеличил до 91% чрез поредица приватизационни сделки. Именно те причиняват този натиск отвън чрез големия внос на евро от компаниите майки. Така кредитните възможности на местните им банки набъбват и разрешават на чужденците да реализират по-високи доходи, отколкото на собствените си пазари. Същевременно обаче расте и цената на куната, което налага интервенциите на хърватската централна банка. Чуждестранните банки, критикувани косвено от Рохатински, са италианските групировки УниКредито, която притежава най-големия местен кредитор - Загребачка банка и Групо банка Интеза - собственик на втората по размер на активите хърватска банка - Привредна банка Загреб. Германската банкова групировка Хипоферайнс и австрийските Райфайзен, Ерсте унд Щайрмркише и Хипо Алпе-Адриа също имат мощно присъствие в Хърватска. Търговските банки обаче окачествяват очертаните от Рохатински рискове като преувеличени. Те отбелязват, че единствената реалистична перспектива пред страната е съществуващият валутен механизъм. А коментарите на Рохатински отразявали опасенията му от акумулирания неоправдан фискален дефицит на Хърватска, за чието намаляване не може да предприеме нищо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във