Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ИЗКУСТВО В ИМЕТО НА ОЦЕЛЯВАНЕТО

Повечето художници - от Винсент ван Гог до Анри Русо, имат трайната и почетна традиция да умират без стотинка в джоба си. Техните съвременни колеги обаче се надяват да избегнат подобна участ. В края на май основаната от академици и музейни експерти група Мючуъл арт (Mutual Art) в Ню Йорк обяви създаването на първия в историята пенсионен фонд за художници. Условието е, че онези, които бъдат поканени да се включат в него, трябва ежегодно в продължение на 20 години да дават безвъзмездно на фонда по една своя творба - картина или скулптура. От продажбата на тези произведения на изкуството се очаква да дойдат парите, които ще осигуряват на всеки участник в схемата пенсия за срок от 30 години. Замислената структура определено запълва един пропуск, защото в момента художниците са много по-зле от артистите, които получават пенсии чрез профсъюзите. Художниците обикновено отпадат от традиционните пенсионни схеми, защото рядко работят с една галерия или с един дилър достатъчно дълго. Повечето разчитат на доходи от уроци, инцидентна почасова заетост или на богати съпруги и съпрузи, които да ги издържат.Инвестирането в изкуство обаче е доста рискован бизнес дори за специалистите в областта. Например освен Джаспър Джонс, чиито рисунки на флагове и различни символи се котират най-високо на аукционите, има ред други творци от неговата област, които не намират купувачи за творбите си. Организаторите на пенсионния фонд за доверително управление се опитват да снижат риска и приемат в него само обещаващи творци, чиито произведения имат успех. Участниците във всеки подобен фонд ще са максимум 250 души, като първият от тях - в Ню Йорк, вече има 19 записани членове. Пенсията на всеки художник ще се формира по един и същи начин - половината ще идва от сумата, получена от продажбата на всички доброволно предоставени творби, а другата половина - от постъпленията от продадените лични произведения. По този начин никой няма да взема пари наготово. Щом съответните творби бъдат продадени, средствата ще бъдат инвестирани в ценни книжа, избрани от художниците. Тази схема е свързана и с доста разхода - произведенията трябва да бъдат складирани или излагани в галериите, новите членове трябва да бъдат отсявани и т. н. Израелският академик Дан Галай, който е помогнал за създаването на Мючуъл арт, оценява всички разходи на около 250 хил. щ. долара годишно. Мючуъл арт обаче ще плати половината от тази сума, като направи 20% отстъпка при продажбата на всяка творба. Английската железопътна компания Бритиш рейл инвестира част от средствата от пенсионни отчисления в творби на старите майстори и на други класици през 70-те години на ХХ век. Платната се отплатиха със сносна доходност от 4% над инфлацията. Компанията обаче продаде последната творба от колекцията си през 2003 г., възползвайки се от резкия скок на цените на произведения на изкуството. За да се радват на охолни старини, художниците, които влизат в пенсионната схема, трябва да се надяват цените на творбите им непрекъснато да растат или поне един от тях да получи приживе по-високо признание, отколкото Ван Гог.

Facebook logo
Бъдете с нас и във