Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ИЗХАРЧИХМЕ ПАРИТЕ ПО САПАРД

Земеделският министър Мехмед Дикме е изпратил в началото на седмицата писмо до Европейската комисия, в което настоява за допълнителни средства по програма САПАРД. До средата на тази година парите по предприсъединителната програма ще бъдат изчерпани и ако молбата му не бъде удовлетворена, през второто полугодие няма да се приемат и финансират проекти. Това съобщи Дикме в Пловдив след откриването на международната изложба Винария 2005. Имаме шанс да ни бъдат отпуснати допълнително средства, защото в точка 13 от протокола на Съвета на Европа за присъединяването на България се препоръчва Европейската комисия да търси допълнителна възможност за увеличаване на предприсъединителните помощи, обясни министърът. Той обаче премълча конкретната сума, за която настояваме пред ЕК. По думите на заместника му Бойко Боев става дума за над 15 млн. евро. За последните две години в лозаро-винарския сектор у нас са инвестирани 190 млн. лева. По програма САПАРД в сектор Вино са одобрени 39 проекта. Общата им инвестиционна стойност е 110 321 810 лева. Изплатената субсидия по тях е 52 543 361 лева. Напълно са изпълнени 24 проекта на стойност 50 883 211 лв., като изплатената за тях субсидия е в размер на 24 128 000 лева. Пак по програма САПАРД са одобрени 78 проекта за създаване на 2 837122 ха нови лозови масиви. Инвестиционната им стойност е 75 856 328 лв., а субсидията е 34 215 295 лева. Годишно у нас се създават 50 хил. дка нови лозови насаждения.Досега са регистрирани 60 000 земеделски производители и 63 000 винопроизводители. Към датата на приемането ни в ЕС техният брой ще достигне 350 000 души. Очаква се процесът на регистрация да се ускори, особено след като започне цифровото заснемане на всички земеделски парцели в страната. Дикме припомни, че само регистрираните фермери ще получават директни помощи от държавата. Ще има помощи за всяка единица площ, независимо с какви култури е засята. Агроминистърът каза, че ако през 2001 г. държавата е подпомогнала 5700 земеделски производители, в момента те са 37 хиляди. Лозаро-винарския отрасъл в Югоизточна ЕвропаБЪЛГАРИЯ Над 131 хил. хектара са лозовите насаждения в България през 2003 г., а производството на грозде достигна 434 хил. тона, сочат данните на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Производството на грозде от реколта`2003 е 433 600 т при среден добив 4244 кг от хектар. Около 369 хил. тона грозде са вложени в производство на вино, 36 хил. тона - за прясна консумация, и 28 хил. тона - за други продукти. През 2003 г. обаче почти двойно са нараснали площите с изоставени лозови масиви извън стопанствата. Сега те са 28 050 хектара. През 2003 г. площите с лозови насаждения в стопанствата са били 103 019 хектара.Процентът на младите лозя е едва 2.6%, а неподдържаните и нереколтираните насаждения в стопанствата представляват 4.6% от стопанисваните площи с лозови насаждения. Червените винени сортове запазват доминиращата си роля в структурата на реколтираните лозови насаждения с относителен дял 55.4%, следвани от белите винени сортове - 38.5%, и десертните сортове - 6.1 процента. Производството на грозде от реколта'2003 е 433 619 тона. От общо произведеното грозде през 2003 г. около 36 хил. т са консумирани в прясно състояние и над 397 хил. т са преработени във вино и други продукти от грозде. По данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното тогава са произведени 223 608 т трапезни, регионални и качествени вина от регистрираните винопроизводители, а общото количество произведено вино е 1.5 млн. хектолитра. Проведената от дирекция Агростатистика анкета Наблюдение на лозята и виното - реколта'2003 отчете производство в извънпромишлени условия на 780 258 хектолитра вино и 91 220 хектолитра ракия на гроздова и винена основа.СЪРБИЯЛозята в Сърбия заемат обща площ от 68 638 хектара, от които 65 960 хектара са плододаващи. Преди 20 години плододаващите лозови масиви са били над 100 000 хектара. Държавният сектор заема 8.5% от общата площ на лозята. Броят на продуктивните лози е около 385 милиона с продукция от 123 кг от една лоза и обща продукция за страната от 450 166 тона. Средната продукция на вино в Сърбия е около 200 млн. литра, от които три на сто, или 6 милиона литра, са за износ. Това носи на страната приходи от 4.9 млн. долара. Босна и Херцеговина е главният чужде`странен пазар за сръбски вина. Те се изнасят още в Австрия, Германия, Канада и др. През последните години вносът на вино в Сърбия е два пъти повече от експорта, като най-големи са доставките от Македония - около 66% от общия внос, Словения, Италия, Франция, Унгария, Румъния и др. Общата стойност на вноса на вина в Сърбия през 2003 г. е около 13 млн. долара. Министерството на селското стопанство, горите и водите е изготвило държавна аграрна стратегия, която планира развитието на лозарството и винопроизводството. Увеличението на лозовите масиви в частния сектор през 2001 г. е подпомогнато главно от държавния бюджет. Отпуснатите 100 000 динара за декар възлизат на 10% от вложените средства в създаването на нови лозя и възстановяването на старите масиви. През 2002 и 2003 г. бяха оползотворени по-малко от 5% от годишния грант бюджетни помощи (60 млн. динара). През 2004-а държавното финансиране за сектора беше редуцирано до 15 млн. динара. През 2005 г. за създаване на нови лозови насаждения са планирани 300 000 динара (3750 евро). За представянето и рекламата на местни вина на чуждестранните пазари планираният за 2004 г. държавен бюджет бе 30 млн. динара, от които бяха усвоени 10.3 милиона. РУМЪНИЯРумъния заема пето място в Европа по площ на лозята, шесто място по производство на грозде и шесто място по винопроизводство. Лозовите масиви са 1.6% от всички селскостопански площи и 2.4% от всички обработваеми земи в Румъния. Лозята и производството на вино съставляват 14% от растителната продукция в страната. Над 1 милион души от населението в селата получава своите доходи от отглеждане на лозя. Общите лозови насаждения в Румъния са 193 149 хектара, от които 191 820 са плододаващи (93% винени сортове и 7% трапезни). Годишното производство на грозде е около 1 млн. тона. Продукцията на вино е около 6 милиона хектолитра на година (52% бели вина, 6.5% розе и 41.5% червени вина). Консумацията на вино в страната е 27 литра на човек годишно. Румъния изнася 375 800 хектолитра на стойност 21 млн. евро. Вносът е 10 000 хектолитра на стойност почти 3 млн. евро. Основните пазари за експорт са Германия, Великобритания, Дания, Словакия, Чехия, Естония, Япония, Канада, САЩ, Русия и др. Държавата осигурява финансиране от бюджета за покупка на квалитетни сортове лози, за производство на грозде - винени и трапезни сортове. Кредитира се износът по всички дестинации, с изключение на страните от ЕС, премахнати са акцизите за тихите вина, а тези за пенливите вина са намалени. Осигурена е финансова поддръжка и за обновяване на лозарския регистър. ТУРЦИЯВ Турция има около 400 местни сорта, 50 от които имат икономическа важност. Лозовите насаждения заемат общо 535 хил. хектара, а продукцията на грозде е около 3.5 млн. тона годишно. Турция е на пето място в света по лозови площи и на четвърто по продукция на грозде. Пропорцията на трапезни сортове, стафиди, винени сортове и други грозда съставлява съответно 30, 37, 3 и 30 процента. Гроздето заема 30% от общата продукция на плодове в страната. Турското лозарство се характеризира предимно с производството на стафиди (специално в Азиатския регион). Годишното производство на стафиди в Турция е около 200 000 тона и съставлява 26% от световната продукция. Това прави страната най-големия износител на стафиди в света. Азиатският регион е пръв по лозови площи и продукция. Регионът има 28.5% от лозята и 45.6% от общата продукция на грозде в Турция. Южната част на Анадола е вторият регион и е важен от гледна точка на ранното узряване. Централната част на Анадола е регион, който дава много сортове грозде за директна консумация. Югоизточната част на Анадола е обещаващ регион за качествени трапезни сортове грозде. Продукцията на вино е около 57 млн. литра годишно, а консумацията е около 0.8 литра на глава от населението. Десетте милиона туристи, които ежегодно посещават страната, са важен фактор за развитието на винения пазар. Турция изнася на година 8.5 млн. литра на стойност 5.8 млн. щ. долара. Вносът е около 185 хил. литра.ХЪРВАТИЯЛозовите насаждения в Хърватия заемат 58 хил. хектара, а годишното производство на грозде е около 300-350 хил. тона, от които се получават около 2 000 000 хектолитра вино. В момента Министерството на селското стопанство, горите и водите съставя кадастър на лозята, който ще определи реалните и потенциалните лозарски региони в Хърватия. Програмата за създаване на нови лозя има за цел да удвои продукцията на вино и да повиши качеството и конкурентността на местния и чуждестранния пазар. Програмата предвижда създаването на 13 000 хектара нови лозя, както и на условия за балансирано и устойчиво винопроизводство. Новите проекти ще се финансират със заеми на Хърватската банка за възстановяване и развитие. Програмата за създаване на 13 000 хектара нови лозя от 2004 до 2007 г. е важна, защото ще запази поминъка на повече от 4000 семейства - главно в селските райони. Използвани са данни, съобщени от земеделските министри на страните от Югоизточна Европа на международната конференция Финансиране на лозарството и винарството в страните от Югоизточна Европа (Financing Vine-Growing and Wine Producing in SEE) , 16 февруари 2005, Пловдив

Facebook logo
Бъдете с нас и във