Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ИНВЕСТИТОРИТЕ ПРЕДПОЧИТАТ НЕТРАДИЦИОННИ СПАСИТЕЛНИ СРЕДСТВА

Несигурността, обзела финансовите пазари, не предизвика наплив към покупката на традиционните резервни валути през изминалата седмица. Това се обяснява най-вече с ниската доходност на активите, деноминирани в тях. Краткосрочните лихви в Швейцария вече са малко под 1% годишно в резултат на сърцатата борба на Националната банка да компенсира силата на швейцарския франк. Йената, която също е убежище в несигурни времена, заради огромния излишък по текущата сметка на Япония, е под непрекъсната заплаха от интервенции, които ограничават поскъпването й. Активите в английски лири са сред високодоходните инвестиции, но също крият риск - ако Великобритания се присъедини към еврозоната, лирата трябва доста да се обезцени спрямо еврото. На този фон (сред валутите) изглежда, че недостатъци няма единствено норвежката крона. Основният лихвен процент на Норвегия е 6.5% с перспектива да се повиши до 7% през юли, когато централната банка отново ще прави корекции. Кроната има и едно допълнително предимство - когато страстите в Близкия изток се нажежат, норвежките износители на суров петрол печелят от по-високите цени на суровината. Накрая, официалните власти в Норвегия изобщо нямат намерение да ограничават поскъпването на местната валута, въпреки че стойността й към еврото е най-високата в историята на кроната.Най-значимите печалби обаче определено са в полза на златото. Металът вече се готви за атака на ниво 330 щ. долара за тройунция и неговите почитатели смятат, че не заплахата от военни конфликти и терористични акции, а фискалната криза в световен мащаб стимулира движението. Дефицитът по текущата сметка на САЩ вече е почти 5% от БВП на страната, а от 2 януари насам щатският долар поевтиня с близо 7% спрямо кошницата от основните конвертируеми валути. Среброто последва златото и цената му вече се колебае около 5 щ. долара за тройунция, след като през миналата година потъна до 4.03 щ. долара за тройунция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във