Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПОСРЕДНИЦИ ВЛИЗАТ В ЕС С ЕДИНЕН ПАСПОРТ

Димана Ранкова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, пред в. БАНКЕРЪДимана Ранкова е родена е на 13 април 1970 година. Завършила е право в СУ Св. Кл. Охридски. През 1995-1996 г. е стажант-съдия в Софийския окръжен съд и стажант в адвокатска кантора. От 1996 до 2001 г. работи в Комисията по ценните книжа и фондовите борси като главен експерт в отдел Правен, а впоследствие - като главен експерт и началник на отдел Нормативна уредба на Държавната комисия по ценните книжа. От 11 май 2001 до 12 март 2003 г. е член на Държавната комисия по ценните книжа.От 12 март 2003 г. е заместник-председател на Комисията за финансов надзор - управление Надзор на инвестиционната дейност.Г-жо Ранкова, защо се наложи прекрояване на Закона за публичното предлагане на ценни книжа? Защо тези промени се предлагат точно сега?- Промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) се налагат с цел хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областта на ценните книжа. А хармонизация е необходима най-вече по отношение на разпоредбите за дейността на инвестиционните посредници, както и на управляващите дружества и предприятията за колективно инвестиране в ценни книжа. Освен това с измененията се премахват някои несъвършенства и пропуски, установени в практиката при прилагането на закона. Те са необходими и заради извършени вече промени в други закони, които имат отношение към материята, която регулира ЗППЦК. Предвидените изменения са в следните насоки. Променят се капиталовите изисквания спрямо инвестиционните посредници съобразно извършваните от тях услуги и дейности. Разширява се и се дава по-подробна регламентация на тези услуги и дейности. Предложението е тези изменения да влязат в сила от 1 януари 2006 година.Комисията обяви, че ще бъде въведена схема за компенсиране на инвеститорите. Това дори предизвика негативни реакции от страна на някои инвестиционни посредници. Какви са целите на тази мярка?- Предвижда се създаване на т.нар. фонд за компенсиране на непрофесионалните инвеститори в ценни книжа. Основната му цел е да се осигури компенсация за клиентите на инвестиционните посредници, когато те не са в състояние да изпълнят задълженията си към клиентите. Това се случва, когато спрямо посредника се открие производство по несъстоятелност или се влоши неговото финансово състояние. Размерът на компенсацията за всеки клиент се определя на 12 000 лв., но към момента на влизането на закона в сила. Поетапно се предвижда този размер да се увеличи до 40 000 лева.Но според инвестиционните посредници тази сума е стряскащо висока...- Вижте, този праг не е произволно избран, а е взаимстван от европейските директиви. Трябва да се уточни също, че клиентските активи на определена категория лица са изключени от системата за компенсиране. Това са лица, за които е прието, че не се нуждаят от допълнителна защита (професионални инвеститори), или пък са в определени отношенията с инвестиционния посредник (членове на неговите управителни органи, роднини и други). Очаква ли се създаването на този общ гаранционен фонд за инвеститорите да се превърне в ябълката на раздора при обсъждането на проекта? Какво налага институционализирането на фонда? - Основна функция на Фонда за гарантиране на инвеститорите в ценни книжа е да се осигури компенсация за клиентите на инвестиционните посредници, когато те не могат да изпълняват задълженията си към клиентите. Предложената уредба се базира на обективни критерии при регламентиране на задълженията за инвестиционните посредници във връзка със създаването и функционирането на фонда. Затова смятам, че няма основания да възникнат съществени противоречия по този въпрос. Създаването на фонда като самостоятелен орган със собствен бюджет е предпоставка за неговото ефективно функциониране с оглед осигуряването на надеждна защита за инвеститорите в ценни книжа. Комисията за финансов надзор предлага в закона да се регламентира т.нар. единен паспорт. Каква е ролята му в дейността на инвестиционните посредници? - Единният паспорт е необходим за извършване на дейност от инвестиционни посредници и управляващи дружества в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Той ще бъде валиден и за колективните инвестиционни схеми при предлагането на техните акции и съответно - на дялове. Иначе казано, с единния паспорт българските инвестиционни посредници и управляващите дружества ще могат свободно да извършват дейност и да предоставят услуги в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, без за това да е необходимо допълнително лицензиране от компетентния орган в съответната държава. Аналогично ще действат и чуждестранните инвестиционни посредници и управляващи дружества от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство при предоставянето на услуги в България. Всички тези разпоредби ще влязат в действие от присъединяването на страната към Европейския съюз. Ще има ли промени във връзка с колективното инвестиране в ценни книжа?- Предвидена е нова схема за колективно инвестиране в ценни книжа чрез създаването на т. нар. договорен фонд. Той също е част от поетите ангажименти на България за хармонизиране на нашето законодателство с изискванията на европейската директива за предприятията за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа. Договорният фонд не е юридическо лице, а представлява обособено имущество с цел колективно инвестиране в ценни книжа на парични средства, набрани чрез публично предлагане на дялове. Това имущество се организира и управлява от управляващо дружество, получило разрешение от комисията за организиране и управление на съответния фонд при условия и ред, предвидени в закона. Отношенията между управляващото дружество и договорния фонд се уреждат на принципа за разделност на имуществото. Това означава, че управляващото дружество трябва да отдели своето имущество от имуществото на фонда, както и че кредиторите на управляващото дружество не могат да се удовлетворяват за вземанията си към дружеството от активите на фонда. Договорният фонд може да бъде само от отворен тип и неговото управляващо дружество трябва постоянно да предлага дяловете на фонда на инвеститорите и по искане на притежателите на дялове да ги изкупува обратно. Кои са новите моменти в проекта по отношение на публичните дружества и емитентите на ценни книжа, Централния депозитар, инвестиционните и управляващите дружества?- В проекта за изменения в закона са предвидени някои промени в частта за публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, които целят отстраняването на някои констатирани в практиката пропуски и несъвършенства в закона. Необходимо е също така разпоредбите на закона за ценните книжа да се приведат в съответствие с изменения в други закони. По-конкретно става дума за преобразуването на публични дружества, което трябва да се приведе в съответствие с измененията в Търговския закон от 2003 година. По отношение на Централния депозитар предложението е да отпаднат ограниченията за акционерно участие в неговия капитал, както и да се намали правото на достъп до регистрите на депозитара. За управляващите дружества са предвидени изменения в капиталовите изисквания, като минимално изискваният капитал за тях нараства от 100 000 на 250 000 лв. и това ниво следва да се достигне в шестмесечен срок от влизането на закона в сила.Очаквате ли, че промяната в норматива ще породи радикални промени в дейността на българските инвестиционни посредници особено след присъединяването ни към ЕС? - Основното е, че с присъединяването българските инвестиционни посредници ще могат свободно да осъществяват дейност в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Българските инвестиционни посредници ще трябва да отговарят и на по-високите стандарти, установени в Европейската общност, свързани със защитата на инвеститорите в ценни книжа и прозрачността на предоставяните от тях услуги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във