Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ИНВЕСТИЦИОННИТЕ НИ ПОСРЕДНИЦИ СА ПРИМИТИВНИ

Пеньо Хаджиев, изпълнителен директор на Българска фондова борса-София АД, пред в. БАНКЕРЪГ-н Хаджиев, защо въпреки модерното си техническо оборудване фондовата борса така и не заработи на по-високи обороти?- Аз категорично няма да се съглася с такова становище. Фондовата борса е предприятие, макар и регулирано по Търговския закон и Закона за публичното предлагане на ценни книжа, което ще приключи 2001 г. с малка печалба. През последните години борсата придоби доста имущество. Тя има по сметки над 500 хил. лв. и около 70-80 хил. щ. долара кеш. Те са вложени предимно в ДЦК, правим репо сделки и реализираме доходност от около 14 процента. Не е ли основната функция на БФБ да стимулира капиталовия пазар, а не толкова печалбата, като се има предвид, че по закон тя не може да разпределя дивиденти?- Разбира се, ние сме предприятие, което трябва да създава условия за прозрачен и надежден капиталов пазар, което и правим. Нашите брокери са обезпечени с необходимите условия. Освен това сме най-активните инициатори на промени в Закона за публичното предлагане на ценните книжа. Преди повече от година беше въведена новата система за търговия на борсата, която позволява да се възлагат маркетмейкърски поръчки. Защо още няма маркетмейкъри на пазара?- Няма по много проста причина. За да си маркетмейкър, трябва да търгуваш продукт. Нямаме публично предприятие - истински блу чип, с открито за акционерите мениджърско поведение.Дълго време голяма част от информацията, която събира борсата, беше платена. Сега все още някои бюлетини трябва да се плащат. Това не е ли една от пречките за повишаване на доверието на чуждестранните инвеститори към българската борса?- Всекидневният бюлетин е безплатен. Трябва да се има предвид, че около 60% от приходите на американската фондова борса НАСДАК се формират от информационни такси. Ние намаляваме непрекъснато обема на платените услуги, за да подхраним хората с достатъчно информация, да ги подразним да дойдат. Например днес е в печат поредната ни книжка за популяризиране на капиталовия пазар. Вършим много безплатни неща, като мисля, че това е мисия на борсата. Преди повече от месец правителството включи БФБ в списъка на дружествата, които няма да се приватизират догодина, въпреки че притежава под 50% от нейния капитал. Според вас нужно ли е държавата да държи контролния пакет в институцията?- Това е огромен въпрос. Аз не смятам, че собствеността определя качеството на управление. Навсякъде има държавна собственост. Това че българските управници смесват позицията си с политическото си призвание, е грешка. Не смятам, че ако борсата е държавна, тя априори ще се управлява лошо - това зависи от мениджърите й. Чуха се гласове за промяна в ЗППЦК, според която борсата вече ще може да разпределя дивиденти за акционерите си (което досега действащият закон не разрешава). Необходимо ли е това според вас?- Ние предложихме тази промяна, но тя не бе приета от Министерския съвет. Около 55% от капитала на борсата е в ръцете на частни инвеститори. Абсурдно е да сме средището на капиталовия пазар, а да лишаваме собствените си акционери от изконното им право да получават дивиденти. Аз съм вложил парите си в БФБ, за да получа печалба. Нека някой от упраляващите да ми каже защо борсата не трябва да раздава дивиденти. На Запад се разпределят дивиденти. Акциите на някои чуждестранни борси дори се търгуват на тях самите. Готова ли е технически борсата за въвеждането на компенсаторните инструменти и пакети от големите държавни предприятия на борсата?- Категорично. Няма инструмент, който да не може да бъде търгуван на БФБ. Нашият програмен продукт е много добър. Някои посредници заявяват, че биха търгували на борсата с вземания на някои държавни дружества, като да речем Булгаргаз, НЕК и Банка ДСК. Доколко осъществяването на такива сделки зависи от борсата?- Да, ако те придобият вида на борсов продукт. Ние можем да търгуваме само това, което е овеществено - от рода на ценната книга. Който иска да търгува права, трябва да им направи проспект и да убеди Държавната комисия по ценните книжа в тяхната ликвидност. Ако се направи механизъм за такава търговия - няма проблеми. Но повечето от нашите инвестиционни посредници са абсолютно примитивни. За толкова години те не създадоха нищо като продукт. Акциите и облигациите не са създадени от тях, а от емитентите. Капиталовият пазар се развива благодарение на прост механизъм - доставка на нещо, което се търси. За 2001 г. най-ликвидният инструмент на БФБ бяха българските депозитарни разписки, базирани на акции на Дойче телеком. Задачата на посредниците е да убедят емитентите, че за да финансират инвестиционната си програма, е по-добре да се възползват от капиталовия пазар, отколкото от търговските банки, защото ресурсът при нас е по-евтин. Като правило финансирането чрез БФБ е средно два пъти по-евтино от банковите заеми. Ако компания от ранга на ЛУКойл Нефтохим и Албена пусне облигации, тя ще получи заем срещу 8-9% годишна лихва. Ние сме провели образователни срещи с ръководствата на всички големи дружества, включително ЕБВР и Европейската инвестиционна банка, като се опитахме да ги убедим да използват борсовия механизъм. Специално представителите на ЕБВР са убедени, че могат да получат финансиране от БФБ (б.р. според програмата на ЕБВР за 2002 г., такава операция е предвидена - виж стр. 8 за подробности). У нас има 4 млрд. лв. спестявания по банкови сметки. От тях 2 млрд. лв. са по сметки на банки в чужбина. Срещу тези пари у нас не се предлага нищо. Защо не се осъществят декларациите, че ще се листват пакети от атрактивни фирми на борсата. Нека се правят стратегии за продажбата на по-голямата част от капитала им. Но какво пречи междувременно да се продават малки пакети още сега. Достатъчно е и само разрешение на министъра на икономиката и те могат още утре да се листват на БФБ. Още повече че за тези дружества проспекти има отдавна - това са информационните меморандуми за приватизацията им. В края на миналата година борсовите шефове се надяваха, че през 2001 г. ще се развие пазарът на облигации. Това до голяма степен не стана. Според вас, кой сегмент ще дръпне най-много напред догодина?- Тази година беше много интересна откъм политически събития. В нормалния свят тези неща влияят върху развитието на капиталовия пазар. Аз съм убеден, че заявените намерения на много емитенти да издадат облигации се отложиха поради тази причина. Все пак БАКБ, ПИБ и СИБАНК издадоха ипотечни облигации. Одобрен от Държавната комисия по ценните книжа е и облигационният заем на ОББ. Дори правителството издаде дългови книжа, но не ги пласира на БФБ. Ние листвахме евробоновете и правим сделки, без правителството да си мръдне пръста. Ако кабинетът е заявил намерения да работи за развитието на капиталовия пазар, който е част от структурната реформа, би следвало да го направи, при добре развит пазар дружествата ще се финансират от него. Ние предлагаме от три години на Министерството на финансите и БНБ да се възползват безплатно от търговската система на БФБ, но те не го правят. Според мен, поне половината от еврооблигациите щяха да се изкупят от български инвеститори на нашата борса при по-ниска доходност. А защо чужденците да не си купуват държавни облигации на БФБ и да плащат комисиони у нас, а не финансовото министерство да плаща на чужди банки за пласирането им?Докъде стигна процедурата по продажба на сградата на площад Възраждане? - Още имаме проблеми със собствеността. Новият областен управител Владимиров вече два месеца и половина не е деактувал обекта като държавна собственост. Съдебно решение за собственост има, но не можем да си изкараме данъчна оценка, защото тя не е отразена в нотариалния акт. Това е голям обект, който е оценен на около 1 млн. щ. долара. Потенциалните купувачи са над десет, като по-голямата част са чужденци. Сред тях са една финландска и две израелски фирми. Част от получените пари ще инвестираме в поддръжка на търговската система.

Facebook logo
Бъдете с нас и във