Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ИНВЕСТИЦИОННИТЕ БОНОВЕ ЩЕ СЕ ТЪРГУВАТ НА БОРСАТА

Парламентът прие промените на Закона за сделки с компенсаторни инструменти (на 30 юли). Той бе внесен в парламентарната икономическа комисия на 16 юли от депутатите Ралица Агайн, Валери Димитров и Юнал Тасим. Измененията уреждат проблема със спорните компенсаторни инструменти, както и търговията с инвестиционните бонове. Според промените в закона компенсаторните инструменти, по които се водят съдебни дела и прокурорски проверки, могат да бъдат обезсилени само ако с тях не е сключена сделка на борсата. Ако вече е извършена продажба, те ще продължат да се търгуват и т. нар. добросъвестни лица (тези, които са купили проблемни реституционни книжа, без да знаят за това) няма да бъдат ощетени. А първоначалните собственици на спорните книжа трябва да ги възстановят по номиналната им стойност. Това означава, че те могат да закупят от пазара други компенсаторки и да ги върнат на органа, който ги е издал. Ако търговията с тях на борсата е преустановена поради изчерпване на количествата, то лицето ги заплаща в пари по пазарната стойност от последния ден, в който са извършвани сделки с тях. При положение че не го направи, в закона е предвидена парична санкция в размер от 2 хил. до 20 хил. лева. Това е смешно, тъй като и фалшивите компенсаторки, издадени от област Монтана на фамилията Цикалови, са с общ номинал от 142 млн. лв., от които 8 млн. лв. достигнаха до борсата. Друга съществена промяна са регистрирането на инвестиционните бонове в Централния депозитар и качването им на борсата. Така тези книжа ще могат да се търгуват подобно на компенсаторките. Досега инвестиционните бонове се продаваха на извънборсовия пазар и цената им в момента върви в диапазона между 12-14 процента. Според брокери търговията с тези непарични платежни инструменти ще стане по-прозрачна и ще спестява значително време при извършване на разплащателни операции с тях. Това ще улесни в значителна степен и провеждането на следващите централизирани публични търгове от т. нар. трета вълна на масовата приватизация. Законът запази възможността РМД-а да изплащат с инвестиционни бонове свои задължения по стари сделки. Това право им бе дадено през април 2003-а с промени в приватизационния закон и имаше идеи да отпадне. Освен улеснения при провеждането на търговете пускането на инвестиционните бонове на борсата може да доведе и до значителни усложнения за инвестиционните посредници. Равносметката е, че по-малко от 100 посредници ще обслужват около 700 хил. притежатели на инвестиционни бонове. Оттук нататък шефът на Дирекция Търговия и надзор в БФБ Маню Моравенов обясни, че трябва да бъде сключен договор между АП и Централния депозитар, с който да бъде уреден въпросът за регистрацията на инвестиционните бонове. В момента те се водят в специален регистър в приватизационното ведомство. Моравенов смята, че приложението на новия закон изисква да се извършат промени в Наредбата за централизираните публични търгове, както и в Наредбата за търговете, с които обслужването на част от процедурите по тях да се възложи на фондовата борса. Трябва да се променят и подзаконови актове, които уреждат регистрацията на компенсаторните инструменти, както и прехвърлянето им от Централния депозитар. Към тях трябва да се прибавят и инвестиционните бонове, смята Моравенов. Дружествата, включени в следващия централизиран търг, ще бъдат предложени на няколко аукциона на фондовата борса, съобщи Моравенов. Сега търговете се провеждат от АП. Няма да има условие за публичен характер на компаниите от списъка за централизирани търгове, т. е. непубличните компании остават такива след продажбата на техните пакети. Още не е ясна методиката на продажбите, тъй като борсовите процедури и наддаването в АП се основават на различни правила. Въвеждането на закона в действие ще отнеме няколко седмици. Ето защо октомври е реалистичният срок, когато може да се очаква откриването на втория централизиран търг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във