Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ИНВЕСТИЦИОННИТЕ БАНКИ ГЛЕДАТ КЪМ СТОКОВИТЕ БОРСИ

Пътниците на Юнайтид еърлайнс (United Airlines) трябва да благодарят на Моргън Стенли (Morgan Stanley) за възможността да изпълнява полетите си. Щатската инвестиционна банка подсигурява компанията майка Юнайтид еърлайнс корпорейшън с цялото необходимо за самолетите й гориво на 35 летища, финансира всичките й продажби за трети страни и управлява търговията й със суровината. Този договор е сключен в края на 2003 г. за срок от три години и е доста изгодна сделка и за двете страни. Сметката за гориво на Юнайтид еърлайнс е била 2.8 млрд. щ. долара през 2002 г., а изпадналата в несъстоятелност авиокомпания изчислява, че споразумението с банката ще й спести годишно по 5 млн. щ. долара. Мнозина се питат какво ли разбират финансовите групировки от самолетно гориво. Очевидно доста неща, щом осъществяват подобни сделки. Моргън Стенли навлиза в бизнеса с борсови стоки през 1982 г., когато започва да търгува с метали. Две години по-късно, през 1984 г., банката се включва и в търговията с енергийни продукти. Нейният силен екип за търговия на стоковите борси, който наброява 200 души и е под ръководството на Нийл Шиър и Джон Шапиро, носи годишно по около 1 млрд. щ. долара.Подобни постижения не остават незабелязани. Най-големият конкурент на Моргън Стенли от Уолстрийт в областта на продажбите и търговията със стокови инструменти - Голдмън Сакс (Goldman Sachs), също се справя добре. Много други участници на този пазар обаче, включително и Мерил Линч (Merrill Lynch) и Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston), или се оттеглиха от борсовата търговия на стоки, или орязаха щата на звената си, които се занимават с този бизнес. Тази стратегия обаче може и да се промени. Когато Мерил Линч оповести финансовите си резултати за второто тримесечие, нейният главен финансист Ахмас Факахани каза, че инвестиционната банка може да увеличи търговските си операции на стоковите борси. През май пък Креди Суис Фърст Бостън образува съвместно дружество за търговия на енергийни продукти с тексаската електрическа компания TXU. И други съперници, между които щатският финансов гигант Ситигруп (Citigroup) и английската банка Барклейз (Barclays), също градят свой търговски бизнес за борсови стоки. Сегашната година е особено благоприятна за този вид дейност. Цената на суровия петрол гони 50 щ. долара за барел, след като тръгна от около 32.50 щ. долара в края на 2003 година. Котировките на природния газ, соята, стоманата, въглищата и други борсови суровини и материали също претърпяха сериозни колебания, промени се и цената на портокаловия сок след преминаването на урагана Чарли през щата Флорида. За онези, които сега се канят да навлязат на този пазар, обаче пътят ще е труден и скъп, като се имат предвид разходите за наемане на подходящ персонал и растящите котировки. Това изнервя инвеститорите, защото, когато стане въпрос за борсови стоки, Уолстрийт става капризен. Мерил Линч например влиза и излиза от този бизнес няколко пъти. А щатският брокер Лиймън брадърс (Lehman brothers) изгради доста силна конкурентна структура, но по-късно намали до минимум дейността си в бранша, за да навлезе в други ниши. Тепърва ще стане ясно дали сегашният интерес към сектора ще продължи по-дълго, но банките изглеждат силно привързани към тази идея. Съвместното дружество на Креди Суис Фърст Бостън, което ще започне работа през октомври, ще доставя и търгува с електрическа енергия, природен газ и с други свързани с енергетиката суровини и материали в Северна Америка. Съдружието има за цел да комбинира опита на банката в търговията с енергийни продукти, кредитната й мощ, умението й да обособява отделните етапи на операциите и мрежата й за дистрибуция с експертния опит на TXU в областта на енергетиката, наличието на производствени мощности и на необходимите количества произведена енергия. Мерил Линч или който и да е друг играч от Уолстрийт също могат да извадят късмет и да основат подобно сдружение. Когато щатската енергийна компания Ентърджи (Entergy) публикува на 2 август финансовите си резултати за второто тримесечие, тя обяви, че е решила да продаде Ентърджи-Кох (съвместна фирма с Кох индъстрийз за търговия с енергия). Оттогава насам се явиха няколко потенциални купувачи за Ентърджи-Кох и по данни на компанията се водят преговори с една от заинтересованите страни.Някои комбинации от този вид са имали успех, други са се проваляли. Например преди повече от година Ю Би Ес (UBC) реши, че е най-перспективната групировка, която може да поеме търговията с енергия на фалиралата щатска компания Енрон, и купи част от бизнеса й. Днес швейцарският банков първенец признава, че макар да отчита печалба, бизнесът не е достигнал пълния си потенциал.Моргън Стенли и Голдмън Сакс имат късмета да развиват своята търговска стратегия със суровини и материали от десетилетия. Съперниците на двете банки пък се чудят дали си заслужава да навлязат на пазара, който изглежда е достигнал върховите си възможности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във