Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ИНФОРМАЦИЯТА ВСЕ ПОВЕЧЕ ТЕЖИ В ЦЕНАТА НА СТОКИТЕ

Началото на новия век внесе кардинални промени в начина на живот на хората. Съвременното общество създаде нова среда - информационното пространство, което подобно на природно явление вече съществува самостоятелно. То се развива, очертавайки още една реалност - виртуалната. Най-съществената черта на този феномен са информационните технологии. Неслучайно икономиката на развитите страни все по-често се нарича информационна. Благодарение на революционните промени в сферата на разпространението и прилагането на информацията рязко нарасна нейното значение, още повече се засили взаимозависимостта на извършващите се в световното стопанство процеси, обективно се разшири базата на държавните институции в осигуряването на ефективно функциониращ пазарен механизъм чрез поддържане и развитие на адекватна информационна инфраструктура...Самото съществуване на новата икономика не се поставя под съмнение, но разбиранията за нея все още са твърде различни. В доклада си на Давоския икономически форум (1996 г.) проф. Джефри Сакс изтъква: За новата икономика се спори от години и днес вече могат да се направят някои изводи. Първо, основавайки се на достиженията на информационните технологии, тя е реална и променя облика на съвременната промишленост и сферата на услугите, ярък пример за което е нарастващата в САЩ през последните години производителност. Същевременно свързаните с новата икономика оценки на фондовия пазар са нереални, доколкото отразяват по-скоро спекулативния бум, отколкото основната оценъчна дейност. Третият извод е, че подобно на много други технологии, внедрявянето и разпространяването на информационните не зависи само от силите на пазара, но и от правителството. В САЩ, които се смятат за крепост на свободното предприемачество, на информационно-технологичната революция съдействат и силите на пазара, и съгласуваната промишлена политика. Необходимо е другите държави също да разработят собствени стратегии, насочени към ускореното внедряване на новите технологии.В научните кръгове все по-често възниква въпросът за правомерността от използването на термина технологична революция по отношение на съвременното развитие на информационните технологии. За проверка на този тезис обикновено се прилагат няколко теста. Изучава се радикалността на въздействието на ИНТЕРНЕТ върху всекидневния живот, оценява се възможността за реорганизация на производствените процеси в предприятията с помощта на новите технологии, и най-важното - определя се влиянието им върху производителността на икономиката като цяло. Още отсега обаче са очевидни някои преимущества на информационните технологии: техният всепроникващ характер; стимулирането на по-ефективна работа на пазарите поради разширения достъп до информация; ускоряването на самия иновационен процес...Новата икономика хвърля предизвикателство и на икономическата теория. Оказва се, че съществуващите постулати и теоретични изводи не са в състояние да обяснят цял ред нови явления. Затова и на научни конференции и форуми все по-често се търсят теоретични решения на съвременните проблеми. Изказвайки се на конференцията на Асоциацията на обединените обществени науки в Бостън на 6 януари 2000 г., Нобеловият лауреат по икономика Дуглас Норт заявява: Светът, в който ние живеем, се изменя толкова бързо, че е почти невъзможно да се прогнозира или изгражда политика на основата на съществуващата теория. Днешната теория е статична, тя е създадена за решаването на проблеми, съществуващи в определен момент. Но днешните проблеми са динамични.По този начин терминът нова икономика вече трайно навлиза в лексиката на съвременното глобално общество, а нейният най-важен ресурс е информацията. Ето и някои цифри в потвърждение на тази теза. През 1991-ва разходите на американските компании за получаване и купуване на информация и информационни технологии достигат 112 млрд. долара и превишават разходите за обновление на основните производствени фондове, които са 107 млрд. долара. Още на следващата година разликата нараства до 25 млрд. долара. А през 1996-а американските фирми насочват за компютърна техника и програмно осигуряване 43% от всички свои инвестиции. Според експертни оценки, разходите за информационни технологии в САЩ са се повишили от 3% от БВП през 1990 г. до 5% през 1995-а и се очаква да достигнат 12% в края на 2005-а. Днес с помощта на информацията в американската икономика се произвежда три четвърти от добавената стойност, създадена в промишлеността. Очевидно е, че информацията и знанията се превръщат в най-важния стратегически актив на всяко предприятие. Те са източник на нововъведения, основа на икономическия и социалния прогрес, с други думи - принципно нов ресурс, към който е неприложимо традиционното разбиране за изчерпаемост. Информацията е основен компонент и от качеството на продукта. При оценката на неговата конкурентоспособност освен цената и качеството сега се отчита и т. нар. стоковост. Тя се определя най-напред от самото присъствие на пазара, от привлекателността, узнаваемостта, новостта, оригиналността, удобството в обращението, дълготрайността и т.н. В днешно време относителният дял на енергийните и материалните съставки в цената на продукта постоянно се снижава, а информационната, или интелектуалната съставка непрекъснато нараства.За определянето на относителното тегло на интелектуалната съставка в цената ще дадем пример с такъв нетехнологичен продукт, какъвто са ябълките. Как могат гръцките ябълки да се конкурират в софийските магазини (и не само там) с обичайните, отглеждани в България? Нашите са не по-лоши по вкусови и хранителни качества, но тяхната запазеност и стоковост са крайно ниски - те просто са били отгледани, обрани и доставени на пазара. Ябълките от Гърция обаче са минали през сложна предпродажбена подготовка - измиване, сушене, сортиране, маркиране, опаковка, реклама и т. н., която утроява тяхната стоковост. Ако са и генетически модифицирани, то делът на интелектуалната съставка в цената им ще се повиши няколко пъти. По този начин, продавайки ябълки, гърците продават и интелектуалния труд на своите инженери-технолози, агрономи, химици, маркетолози, мениджъри по продажбите и управленци.Традиционното до неотдавна разделение на нетехнологични суровини и високотехнологична продукция, например в машиностроенето, все по-често се приема за некоректно. Защото всеки продукт може да бъде високотехнологичен, с достатъчно съдържание на интелектуални съставки. При стоките с продължително ползване делът на интелектуалната съставка е още по-висок, тъй като качеството включва в себе си и дизайн, и удобство при ползване, и надеждност, и обслужване. А програмните продукти са типичен пример за стоки, в които делът на интелектуалната компонента клони към 99% от цената. Казано с други думи, стоковостта на съвременния продукт, изразена в последна сметка в неговата стойност, е правопропорционална на вложения интелектуален капитал.С отделянето на информацията (интелектуалният капитал) в качеството и с превръщането й в един от факторите на производството се открива огромно поле за икономически изследвания. Информацията е уникален ресурс, който практически е неограничено възпроизводим. Рядкостта (оскъдността) на информационния ресурс обаче - без която стойността на информацията не би била така висока - се осигурява с патентното право и защитата на авторските права. Простата икономическа логика показва, че в страна, където не съществува адекватна правова защита, производството на информация ще е съзнателно нерентабилно. И създаденият информационен ресурс ще трябва да се реализира колкото по-бързо, толкова и по-скъпо. Защото липсата на правова защита ще насърчава свободното му (и безплатно) ползване и популяризиране. Колкото и да е парадоксално, обществото има полза и от това.

Facebook logo
Бъдете с нас и във