Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Инфлацията саботира еврото

Еврото остана под натиск, след като на 26 октомври управителният съвет на Европейската централна банка реши да задържи за по-дълъг период от време монетарните стимули и да не пипа лихвите. След като направи безуспешен опит да се задържи над 1.1650 щ. долара, единната европейска валута се упъти към 1.16 щ. долара - въпреки публикуваните оптимистични икономически показатели на еврорегиона. 

Доверието в икономическата перспектива на блока на еврото е на най-високото си в историята равнище. Стопанството на общността е в устойчив подем - предварителните оценки сочат 0.6% ръст на БВП през третото спрямо второто тримесечие и 2.5% на годишна база - най-добрият резултат от началото на 2011-а. Септемврийската безработица в региона е 8.9% - първият спад под 9% от 2009-а насам.

Розовата икономическа картина разваля единствено инфлацията, отстъпила неочаквано крачка назад през октомври въпреки засилващото се стопанство. Октомврийските потребителски цени са се увеличили с 1.4% годишно след 1.5% ръст през септември. Истинският удар върху усилията на европейските централни банкери да стимулират с паричната си политика инфлацията, обаче дойде от базовата съставка на ценовия индекс (в която не участват хранителните продукти и енергията), която се е повишила едва с 0.9% през октомври. Което пък негласно мотивира решението на ЕЦБ от миналата седмица да не прави резки движения в паричната си политика.

Всъщност инфлационният резултат не изненада шефа на ЕЦБ Марио Драги, който още на 26 октомври прогнозира понижение на инфлацията през идните месеци заради промените в цените на суровия петрол. Да не говорим, че ниските инфлационни числа не са феномен само за еврорегиона. Те са загадка и за председателя на Федералния резерв Джанет Йелън и дори за Великобритания, където по-слабата национална валута тласна нагоре инфлацията, но повишението на заплатите остава упорито слабо. Сред най-вероятните отговори на пъзела се посочват фактори като глобализацията, устойчивият ръст на онлайн търговци на дребно като "Амазон" и страхът на работниците да настояват за по-високи увеличения на трудовите си възнаграждения след кризата от 2008-а.

Еврото вероятно ще остане слабо, докато не се решат и политическите проблеми на блока. В Германия партията на Ангела Меркел се представи по-слабо от очакванията на парламентарните избори, а преговорите за коалиционен кабинет все още се точат. Популярността на френското чудо Манюел Макрон се топи като сняг. Задаващите се избори в Италия през първото полугодие на 2018-а заплашват да внесат несигурност в икономическата и финансовата система на четвъртото по големина стопанство на еврозоната. Допълнителна доза опасения идват от Каталуния и насрочените за 21 декември избори за нова управа на областта. Задълбочава се и разделението по оста изток-запад, с "остриета" Варшава и Будапеща, чийто популистки настроени лидери черпят вдъхновение от референдума за BREXIT и от избора на Доналд Тръмп за президент на Щатите. Да не говорим за Чешката република, където изборната победа на евроскептичната партия ANO през октомври нанесе нов удар на радетелите за по-дълбока интеграция на Европейския съюз. В Австрия пък националистите от Партията на свободата ще са сигурен член на новото правителство. 

Отвъд Атлантика с най-голямо нетърпение и внимание се очаква номинацията за нов председател на Федералния резерв. Официален представител на Белия дом съобщи, че президентът Тръмп ще обяви избора си на 2 ноември (това е след редакционното приключване на поредния брой на "БАНКЕРЪ"). Според интернет сайта за залагания Predictit водещ претендент за поста е един от управителите на щатската централна банка - Джеръм Пауъл: неговият шанс за успех се оценява на 84 процента. Далеч зад него със 7% е основният му конкурент Джон Тейлър, сочен за фаворит за поста през миналата седмица.

Ако тези очаквания се сбъднат, щатският долар ще "омекне", защото Паул предпочита по-ниски лихви за по-дълъг период от време, за разлика от Тейлър.

Анализатори на "Моргън Стенли" прогнозират, че котировките на щатските ДЦК ще скочат при евентуална номинация на Пауъл, а доходността на десетгодишните облигации през идната седмица ще се движи в диапазона от 2.3 до 2.4 процента. Противоположна ще е картината при победа на Тейлър - доходността на книжата ще се увеличи и ще се търгува между 2.5 и 2.7 процента. Ефектът от избора, обаче ще трае не повече от месец.

У нас

междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и в първите два на тази беше активен, особено на 31 октомври. Средният дневен оборот за периода достигна 2022.5 млн. евро (3955.6 млн. лева) с 3% дял на щатския долар от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във