Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ХИМКО ПОПАДНА В ЕПИЦЕНТЪРА НА БОРСОВИТЕ СЪБИТИЯ

С изненадваща блокова сделка за около 25% от капитала на Химко започна седмицата на фондовата борса. Единичната цена на книга бе 0.21 лева. Предполага се, че част от книжата си е продал мажоритарният собственик на дружеството - кипърската фирма Ей Ви Ес Ти трейдинг, която притежава малко над 71% от врачанския торов завод. Брокерите още умуват каква е причината за тази продажба, но най-вероятно тя е предизвикана от изискванията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Според него, ако една компания придобие над 50% от капитала на публично дружество, тя е длъжна да обяви търгово предложение за изкупуване на акциите на останалите собственици. Офертата на кипърската фирма обаче не бе одобрена от Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК), а нова така и не бе представена. Това, според разпоредбите на ЗППЦК, означава, че Ей Ви Ес Ти трейдинг губи правото си на глас в общото събрание на Химко. Алтернативата за регистрираната в офшорната зона компания бе или да публикува търгово предложение, или делът й да спадне под 50 процента. Очевидно нейните мениджъри са избрали втория начин. След транзакцията от понеделник, 22 октомври, Ей Ви Ес Ти трейдинг вече притежава само 46% от капитала на врачанския комбинат и може свободно да гласува на общи събрания. Малко вероятно е купувач на пакета да не е свързана с кипърците фирма и те едва ли ще изгубят контрола върху Химко. Ако обаче ДКЦК успее да докаже, че се е случило именно това Ей Ви Ес Ти трейдинг отново ще бъде лишена от правото си на глас на общо събрание. Но практиката показва, че подобно развитие на събитието е почти невероятно. Повече яснота около сделката ще има следващата седмица, когато Централният депозитар и фондовата борса ще обявят името на новия собственик на изтъргуваните 25 процента. Иначе книжата на Химко отдавна не са интересни на мнозинството посредници заради незавидното финансово положение на дружеството. Повече от година то е в състояние на практически фалит - с отрицателна нетна стойност на активите. Брокерите обаче ще продължават да го държат под око, защото много от тях поддържат солидни пакети от Химко, закупени още през 1997 г., когато една негова акция струваше над 30 лева. Въпреки опасенията на някои инвеститори, че се бави подписването на договорите за изтъргуваните преди месец обособени части от Слънчев бряг АД, акциите на дружеството прескочиха трайно границата от 10 лв. за една, а сделки се сключваха и по 11 лева. Междувременно тази седмица на организирани от Агенцията за приватизация търгове бяха продадени още шест обособени части от курорта. Това са стол, общежитие и ресторант Оазис, водната пързалка Акварама, общежитие Планктон и административната сграда Тракия. Постигнатата обща цена за обектите е над 4.7 млн. лева. С това приходите от продажба на части от Слънчев бряг през последните два месеца достигнаха 70 млн. лева. Проблемът е, че повечето от сделките още не са подписани. До сряда, 24 октомври, надзорният съвет на АП не бе разгледал нито един от проектодоговорите със спечелилите търговете фирми. Според приватизационния закон, надзорниците трябва да одобряват всички продажби за над 3 млн. лева. Това означава, че през тях ще минат общо осем от сделките. В сряда и четвъртък бяха одобрени продажбите на четири от хотелите, между които е и най-скъпият - Европа, оценен на търга за 14.56 млн. лева. Договорите за тях трябва да се подпишат до седмица. Резултатите от сделките за обособени части от Слънчев бряг АД са важни за акционерите му, защото приходите от тях постъпват по сметките на дружеството и ще участват във формирането на финансовия резултат на компанията. А както съобщи финансовият министър Милен Велчев преди седмица, 80% от печалбата на дружествата с преобладаващо държавно участие ще разпределя като дивидент. Изчисленията показват, че размерът на нетния дивидент на акция, който може да получат собствениците на книжа от Слънчев бряг АД, надхвърля 15 лева. Вероятно бавно, но сигурно и пазарната цена на акциите на компанията ще приближава тази сума. Другият акцент на седмицата бе срещата в сряда между парламентарната икономическа комисия, членовете на ДКЦК и представители на Асоциацията на индустриалния капитал (АИК) (обединяваща повечето бивши приватизационни фондове). Сред най-обсъжданите теми на иначе скучната дискусия бяха по-големите права на миноритарните акционери в публичните дружества предвидени в новите текстове на ЗППЦК. Срещу тях възроптаха присъстващите членове на АИК, водени от председателя им Калин Митрев. Техни юристи настояха дори да се възстанови възможността за увеличаване на капитала под условие, което щяло да спаси редица закъсали публични компании. Не стана ясно с какво този механизъм, чрез който на практика се ограничава участието на миноритарните акционери от участие в нови емисии, е по-добра от сега лансираната. Както в. БАНКЕРЪ писа неведнъж, поправките в закона предвиждат увеличението на капитала да става единствено с автоматично емитиране на търгуеми права. Така дребните акционери ще получат пари дори и ако не разберат изобщо за подписката. Защото правата им ще бъдат продадени автоматично, в случай че запишат акции от увеличението на капитала през първите й 20 дни. Междувременно стана ясно, че в понеделник, 29 октомври, ще бъдат готови преработени текстове на поправките в закона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във