Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ГОДИНАТА ПРЕМИНА ВЪВ БАВЕН ЛИХВЕН ВАЛС

С въвеждането на Валутен борд в България танцът на лихвените равнища, при които се търгува българският лев, се успокои. Особено показателна за това е цената, при която банките си търгуват с левов ресурс на междубанковия паричен пазар под формата на депозитни или репо сделки. Тя е индикатор за състоянието на банковата система като цяло. За отбелязване е, че 95% от сделките се сключват за срокове до една седмица. През 1998 г. цената на левовия ресурс бе около 2.5% на годишна база. През следващата година тя се повиши с малко - до 2.65%, докато средните нива за 2000 г. достигнаха до 3.1 процента.
За сравнение - средното ниво, при което се търгуваше еврото през тази година, бе 4.1 процента. Това поскъпване на левовете на нашия паричен пазар е по-скоро следствие от повишението на лихвите на единната европейска валута, отколкото на каквито и да е сътресения в ликвидността на банковата система.

На заседанието си от 27 ноември 1997 г. управителният съвет на БНБ взе решение за основен лихвен процент да се приема постигнатата на всеки първичен аукцион средна годишна доходност по тримесечните държавни ценни книжа. Така формираният лихвен процент влиза в сила автоматично в деня на емисията за срок от една седмица.
Стойността на тримесечните емисии през последните години спада непрекъснато. И докато инвестиралите в тях през 1998 г. можеха да получат доходност от 5.34%, две години по-късно печалбата им бе само 3.83 процента.

Доходността на едногодишните ценни книжа, които са представителни за паричния пазар, също бележи намаление. През 1998 г. средната доходност на емитираните през годината книжа е 7.17%, а за изминаващата 2000 г. - само 5.29 процента.
За първи път редовни емисии ДЦК със срочност до падежа от две години бяха пуснати за продажба през 1998 година. Средната доходност, при която те се пласираха тогава, бе цели 10.4 процента. През миналата година книжа с такава срочност се продаваха при печалба за инвеститорите от 10.47 процента. За 2000 г. обаче средната доходност на двегодишните облигации бе само 6.79 процента.

Тригодишните книжа се търгуваха за първи път през 1998 година. Продадените тогава облигации носеха на притежателите си по 12.06% годишно. Пазарът през 1999 г. обърна гръб на книжата с такава срочност, в резултат на което Министерството на финансите спря тяхното предлагане. Те обаче имаха добра реализация през 2000 година. Проведоха се общо 13 аукциона за продажбата им и бе достигната средна годишна доходност от 7.83 процента.

Петгодишните книжа не намираха най-добрия прием сред инвеститорите в такъв вид инструменти. Причината е, че срочността им е твърде голяма. Средната годишна доходност, при която те се продаваха през 1998 г., беше 12.85 процента. През миналата година лихвата по тях достигна 14.08 процента. Тази година обаче цената им спадна сериозно, при което доходността от тях намаля до 9.14 процента.

През 2000 г. Министерството на финансите проведе доста успешно своята емисионна политика по отношение на срочността, обемите и доходността на държавните ценни книжа. Състоянието на вторичния пазар на ДЦК видимо се съвзема и набира скорост. Това са ясни признаци, че през новата 2001 г. предлаганите за първична продажба ДЦК ще се продават повече от успешно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във