Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Годината на нереализираните очаквания

Заглавието може би синтезира най-точното определение за  отминавлата 2018 година. В началото й редица анализатори и икономисти предвиждаха сериозни повишения на основните доходности в глобален мащаб, окрилени от добрите икономически данни от втората половина на 2017 г., както и от позитивните нагласи,  задавани от водещите икономически индикатори. В края на годината обаче като че ли най-популярните думи са забавяне, обръщане на икономическия ход и рецесия.

Вероятно се намираме в период на паника, породена от редица фактори, които се материализираха през изминалата година и  на първо място сред тях може би трябва да бъдат поставени  политическият  риск и несигурност. Годината определено имаше потенциал да бъде по-различна, ако не беше постоянната несигурност, генерирана  от Белия дом. В САЩ икономическата картина все още изглежда отлично - със стабилен  ръст на БВП, с инфлация малко над 2% и с добри перспективи за развитие. Въпреки това в края на годината станахме свидетели на сериозни разпродажби на рисковите активи, водени от индексите на капиталовите пазари, както и на повишение на общата несигурност, продиктувано в немалка степен от администрацията на Тръмп. Източникът на политическата несигурност в края на 2018 г. определено бе търговската война между САЩ  и Китай, а, както изглежда, тя ще е ключова и в началото на идната година. Въпреки несигурността  Фед последва  стратегията си за четири лихвени повишения през годината, като остави  отворена опцията за намаляването им до 2 през 2019 година. На този фон доходностите по американските трежърита поеха нагоре, като в десетгодишния им  матуритет отбелязаха годишен ръст от 40  базисни точки - до 2.80%, въпреки пониженията през декември. Като основна тема при американските дългове се очертава възможната инверсия на кривата на доходността, като в края на 2018 г. спредът между доходността на двегодишните  и десетгодишните книжа е под 13 базисни точки, а  девет месеца по-рано той бе над седемдесет.

В Европа политическите и икономическите теми си съперничиха за влияние върху финансовите пазари. И двата фактора обаче оказаха негативно влияние, особено във втората половина на годината, когато популистите в Италия започнаха бюджетна война с ЕК, а тези в Германия (както и в немалка част от Европа като цяло) започнаха да завземат територии преди кампанията за изборите за Европейски парламент. В същото време икономиките на еврозоната бяха далеч от темповете на развитие на САЩ, като дори сериозната политика на количествени улеснения на ЕЦБ не успя да се пребори с анемичния ръст, а излизането от нея не притесни особено инвеститорите в ДЦК. В крайна сметка - след сериозни понижения в самия край на годината, немските десетгодишни бундове завършиха при доходност от 0.239 % и годишно понижение от 18.8 базисни точки (а в началото на годината се чуваха гласове за атака на нивата от 1 процент). Френските ДЦК със сходен срок до падежа видяха годишно понижение от 8.1 базисни точки до 0.704 процента.

В периферията на еврозоната водеща тема определено бе Италия. На Ботуша водиха (и до известна степен загубиха) политическа битка на популизма срещу ЕС. Опитът за прокарване на бюджета  извън установените от ЕК правила за дефицити и дисциплина - но "в името на предизборните обещания", не мина. В крайна сметка  след сериозно пазарно наказание, популисткото правителство на коалицията "Пет звезди" - "Лига" нанесе нужните корекции. Така след сериозни повишения  през втората половина на 2018 г. и дори при приближаване до ключовите нива от 4% десетгодишните  италиански книжа завършиха  2018 г. при доходност на нива от 2.772% и повишение от 75.6 базисни точки - внушителен, но в никакъв случай не и плашещ ръст. Въпреки това стабилната периферия бе атрактивна за инвеститорите, а  спокойствието в Испания позволи доходността на десетгодишните  иберийски книжа  да се понижи с 18.5 базисни точки до 1.378 % за годината.

Великобритания бе завладяна от несигурността, свързана с Брексит. След година на преговори (и оставки) правителството на Тереза Мей успя да достигне до договор за напускане, който срещна сериозно парламентарно неодобрение, предизвика вот на доверие от собствената партия и задвижи процеси по завършване на подготовката за изход без сделка. Докато правителството на Острова изглежда потънало в  хаос, гуверньорът на Бенк ъф Ингланд предупреди политиците, че изход от ЕС без сделка би могъл да има дълбоки икономически последици (над 30 % понижение в цените на имотите, над 8 % спад на БВП за една година, както и инфлационен натиск от поевтиняващия британски паунд). След година на силна волатилност джилтовете се превърнаха в търсено убежище, като десетгодишна доходност, търсена от инвеститорите по тях, отбеляза минимален ръст от 8.4 базисни точки до 1.274 процента.

На прага на 2019 г. икономическите прогнози изглеждат доста по-бледи в сравнение с тези за 2018 г., като основните доходности имат сериозна подкрепа. Политическите процеси през идната година също обещават да са поне толкова несигурни, колкото тези през изминалата. Остава ни да видим дали пък 2019 г. няма да продължи традицията от 2018 г. и отново да бъде година не несбъдналите се очаквания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във