Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Геополитиката тушира апетита към риска

Ескалацията на напрежението между Индия и Пакистан засили позициите на традиционните спасителни валутни убежища при кризи - швейцарският  франк и японската  йена. Швейцарската валута се изкачи на 27 февруари до 0.9967 франка за 1 щ. долар (най-силната й котировка за последните три седмици), а японската парична единица поскъпна до 110.35 йени за долар (най-високата стойност от 15 февруари).

Британският паунд надхвърли 1.33 щ. долара за първи път за последните пет месеца, след като премиерът на Острова Тереза Мей предложи на законодателите да гласуват за удължаването на срока за BREXIT. Това вдъхва надежди за избягване на отделянето на страната от Европейския съюз без сделка.

На практика слабото звено във валутната търговия през седмицата бяха зелените пари - доларовият индекс, отчитащ цената им към шест основни валутни конкуренти, се понижи до 95.928 пункта на 27 февруари. Низходящото движение започна ден по-рано след отчета на шефа на Федералния резерв Джеръм Пауъл пред щатските конгресмени. Пауъл посочи, че растящите рискове и публикуваните напоследък слаби фундаментални данни няма да спрат силния растеж на американското стопанство през тази година. И същевременно потвърди ангажимента на централните банкери да имат "търпелив" подход по отношение на бъдещи увеличения на лихвите. Което бе изтълкувано като спиране и дори обръщане на възходящия лихвен цикъл отвъд Океана.

Еврото не успя да се възползва пълноценно от неутралната позиция на Пауъл и след като стигна до 1.1399 щ. долара, се върна под 1.1380 долара в следобедната европейска търговия на 27 февруари. Според валутни стратези от "Ай Ен Джи" - въпреки подкрепата на по-силния британски паунд, единната европейска валута едва ли ще успее да преодолее 1.14 щ. долара и да се изкачи значително над това психологическо ниво.

До голяма степен това се обяснява със собствените проблеми на еврозоната. Голямо главоболие си остава Италия, която е изправена пред значителни дисбаланси, а политиката на правителството влошава нещата. Което пък представлява заплаха за другите страни членки на общността. Това е заключението на Европейската комисия, огласено на 27 февруари. Основното притеснение е за съотношението на публичния дълг към БВП, което Брюксел очаква да се задържи в близост до 132% през тази година, а не да се понижи до 130.7%, каквито са предвижданията на италианския кабинет. Просто защото разчетите са правени при прогнозен растеж от 1.2%, който през февруари ЕК ревизира на 0.2 процента.

Вълнения има и около Гърция, която трябва да получи бонус от 750 млн. евро от еврозоната, ако постигне достатъчен напредък в договорените през миналата година реформи. Заключението на ЕК е, че засега няма задоволителен прогрес, но ще изчака до 11 март, когато финансовите министри от общността ще обсъждат въпроса. Атина се споразумя с кредиторите от еврозоната през юни 2018-а да продължи с реформирането на икономиката си и в замяна да получава на всеки шест месеца по 750 млн. евро. Сумата е част от печалбата за около 4.8 млрд. евро от гръцките облигации, притежавани от еврорегиона, които трябва да бъдат върнати обратно на Гърция до средата на 2022-а.

У нас

междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2848 млн. евро (5570 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.7% дял от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във