Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Франкът остана без печалба към долара

Швейцарският франк приключи юли като единствената основна валута, която не успя да поскъпне спрямо отслабващия американски долар. Което е красноречива илюстрация как апетитът за придобиване на рискови активи кара инвеститорите да се отказват от вложения в традиционните валутни убежища. Франкът отчете и най-дълбокия си месечен спад към еврото от 2011-а насам. Швейцарските пари тръгнаха от 1.095 франка за едно евро на 1 юли и паднаха на 31 юли до 1.145 франка за евро - загуба от почти 4.6 процента.

Валутните експерти на "Ю Би Ес" очакват швейцарската валута да се задържи близо до 1.14 франка за едно евро през следващите шест месеца и да се понижи до 1.16 франка за евро до средата на 2018-а. Те не изключват и епизодични валутни сривове извън тези равнища в краткосрочен план, като за основен виновник банкерите посочват "ликвидирането на притока на капитали в спасителните убежища". Тези очаквания на "Ю Би Ес" започват да се сбъдват, доколкото в следобедните часове на 2 август франкът потъна до почти 1.15 за едно евро. 

На практика обезценяването на швейцарската парична единица се дължи на цял набор от фактори, включително и на излишеството от франкове в системата. "Комерцбанк" твърди, че Националната банка на Швейцария от известно време добавя активи в баланса си и хвърля повече франкове на пазара. Принос в този аспект се приписва и на японската "Тошиба корпорейшън", която продава дела си в швейцарската "Ландис груп". В анализ за клиентите си "Комерцбанк" отбелязва, че швейцарската централна банка използва възможността да интервенира в тънък, настроен положително към риска пазар и по този начин да отслаби с по-малко разходи франка към еврото.

Валутните експерти на "Моргън Стенли" пък смятат, че силният апетит към риска създава "идеална среда" за поевтиняването на швейцарската и на японската валута. Отрицателните лихвени проценти в Швейцария в комбинация с все още силните равнища на местната валута правят франка "безспорна валута за финансиране" на търговски сделки carry trades, при които инвеститорите теглят заеми във валути с ниски кредитни лихви и влагат получените средства в активи с висока доходност. 

Някои финансови играчи, включително и швейцарската онлайн банка "Суискоут", смятат, че спадът на швейцарската валута е бил предопределен, защото тя се е задържала сравнително скъпа към еврото въпреки ръста му към другите парични единици, особено към щатската.

Анализаторите на "Джей Пи Моргън" пък посочват приноса на шефа на Националната банка на Швейцария - Томас Йордан, за поевтиняването на франка. В средата на юли той заяви, че местната валута е надценена" и че институцията ще запази политиката си на отрицателни лихви и на валутни интервенции, и е готова да увеличи баланса си. Тези коментари, сравнени с поскъпването през последните седмици на еврото, на канадския и на австралийския долар, за които се очаква нормализиране на паричната политика, определено отпращат швейцарския франк в раздела на нискодоходните валути - потенциални кандидати за финансиране на спекулативни сделки. 

Най-доволни от падащия франк са производителите на прочутите швейцарски сирена "Грюер" и "Ементал", защото през последните няколко месеца на силна национална валута Швейцария внасяше повече сирена, отколкото изнасяше. Икономистите също посрещат с облекчение обрата в тренда на търговията на франка, защото очакват постепенно да бъдат ликвидирани изкривяванията на пазара, предизвикани от отрицателните лихви. Заради тях някои банки вече започнаха да прехвърлят част от загубите си на едрите клиенти - процес, който не може да продължава дълго и да се задълбочава.

Подобна динамика се наблюдава и в Чешката република, чиято централна банка се отказа да защитава прага на чешката крона към еврото, въведен през 2013-а, за да не допусне попадането на страната в дефлация. Следващата стъпка на банкерите е да започнат да повишават лихвите за първи път след кризата от 2008-а. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във