Банкеръ Daily

Пари и пазари

Форсират старта на газовата борса, шефът на НЕК падна жертва на електроенергийната

Петър Илиев

Въвеждане на квоти за доставка и изкупуване на природен газ на свободния пазар предвиждат внесени от управляващата коалиция поправки в Закона за енергетиката. Държавният газов доставчик "Булгаргаз" ще трябва да доставя на бъдещата специализирана газова борса количества, равни на 7 процента от потреблението на страната. Големите предприятия пък ще са длъжни да купуват поне 10 на сто от необходимото им гориво от свободния газов пазар.

Преди две седмици пред парламентарната комисия по енергетика беше представен план на "Булгартрансгаз" и дъщерното му дружество "Газов хъб Балкан", според който борсата трябва да заработи от началото на 2020 г. заедно с газовия хъб "Балкан" като виртуална точка за търговия с първоначални количества от близо 1 млрд.  куб. метра. Тогава стана ясно, че ще бъдат предложени и съответните законови промени, които да задължат държавния газов доставчик да продава на борсата своите нереализирани на вътрешния пазар количества по дългосрочния договор с руския гигант "Газпром". Проектотекстовете предизвикаха незабавно критики, като не е ясно доколко са отразени във внесения законопроект.  

Шефът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов заяви тогава, че за българската борса ще се ползва моделът за газова търговия в австрийския хъб "Баумгартен". Разработката на платформата трябва да започне през юли, за да може дружеството "Газов хъб Балкан" да защити концепцията пред Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и да получи лиценз за борсов оператор. От 1 октомври платформата за търговия с газ трябва да започне работа в тестови режим, а от началото на следващата година - и с реално предлагане на 210 млн. куб. м газ от нереализираните количества на "Булгаргаз" по договора с "Газпром". Отделно трябва да бъдат предложени за свободна търговия още 700 млн. куб. м. от други участници, включително от местен добив.

Законопроектът посочва конкретно задължителните квоти за предлагане на газовата борса, като за следващите четири години те ще нарастват спрямо консумацията през предходната година съответно с 13.5 %, 20 %, 27.6% и 35 % през 2024 г. Тези количества трябва да бъдат освободени от договорените с "Газпром" и други търговци обеми по силата на споразумение между КЕВР и "Газов хъб Балкан" като оператор на бъдещата газова борса. Дружеството - оператор държи както държавната газопреносна мрежа, така и хранилището в Чирен. 

Тези освободени количества ще могат да се ползват само от потребители, присъединени към газопреносната и/ или газоразпределителните мрежи на територията на България. Дружествата, които добиват природен газ на българска територия, ще са длъжни също да осигуряват количества за свободния пазар, като предлагат през него минимум 25 % от продукцията си. Очакванията са местният добив да нарасне в следващите години с разработването на черноморските и сухоземни находища.

Крайните клиенти, присъединени към газопреносната система с годишно потребление над 300 гигаватчаса природен газ за предходната година, ще са длъжни да купуват от борсата задължително част от нужните им количества природен газ - директно или чрез търговец, регистриран на борсата. За догодина големите потребители трябва да купят поне 10 на сто от нужните им обеми през борсата, а с всяка следващата година те да нарастват с по 5 %, докато стигнат 25% през 2024 година. С цел балансиране на пазара задължен да купува през борсата ще е и "Булгартрансгаз". Борсовата платформа ще има сегмент за двустранна търговия и сегмент за краткосрочна търговия на анонимен принцип.

Очакванията са борсата да демонополизира пазара и да създаде конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ. Вносителите смятат, че ще бъдат отправени устойчиви ценови сигнали към пазара и ще бъде постигана справедлива и конкурентна цена. Търгуваните на борсата количества природен газ може да се реализират както за покриване на вътрешното потребление на България, така и за износ в Гърция, Турция, Румъния, Македония и Сърбия. Част от обемите може да са за суапови и спред продукти, включително опции и фючърси.

Предвид опита с въвеждането на елктроенергийната борса вносителите на проекта за газовата признават, че е възможно цените да са твърде променливи с резки увеличения и спадове. Това било обаче малко вероятно заради заложената програма за освобождаване на газ от страна на "Булгаргаз" и по-скоро ефектът щял да бъде положителен за икономиката и доходите в страната. От КЕВР се очаква да следи за манипулации при търсенето и предлагането на суровина и обмен на вътрешна пазарна информация, които биха могли да изкривят пазара. Предложеният първоначално лицензионен режим за участниците на борсата е заменен с регистрационен, който трябва да бъде конкретизиран от бъдещия борсовия оператор при подаване на документите за неговото лицензиране от регулатора.

Междувременно изпълнителният директор на "Националната електрическа компания" (НЕК) Петър Илиев хвърли оставката си, като наред с лошите финансови резултати на дружеството ходът е свързван именно с драмите около старта на електроенергийната борса. Преди дни Илиев изрази остро становище срещу ценовото решение на КЕВР за новия регулаторен период, което се оказа много под очакванията на закъсалата от години НЕК. 

За първото тримесечие на 2019 г. компанията натрупа нови близо 73 млн. лв. загуба, включително заради спад на приходите от продажба на електроенергия с близо 52 % спрямо миналата година заради промяната на пазарния модел, който изпрати всички производители на ток с мощност над 4 МВ на борсата. Същевременно заради ниското ниво в язовирите производството на ток от водните централи на НЕК се е сринало с 28 %, лишавайки дружеството от сериозни приходи.

Преди да реагира срещу ценовото решение на регулатора Петър Илиев изпусна нервите си по отношение на големите работодатели, които критикуваха НЕК за това че не осигурява достатъчно количества евтина електроенергия на свободния пазар. Илиев обясни, че дружеството няма задължение да го регулира, а работодателите се оплакват само когато цените са високи. Въпреки това шефът на НЕК увери, че дружеството предлага на борсата всичките си свободни количества електроенергия извън необходимите за населението и малките фирми. "Цените са такива, каквито се определят на борсата", увери Петър Илиев.

Преди два дни Асоциацията на организациите на българските работодатели изрази отново остро недоволство - този път с начина, по който НЕК планира да реализира електроенергията, генерирана от възобновяеми енергийни източници на свободния пазар. Според работодателската асоциация зададените предварително условия предлолагат, че цялото количество ток щяло да бъде продадено само на един купувач, който можел лесно да манипулира цените. Сега Илиев, който пое НЕК в края на 2014 г., твърди че причините са лични, но явно не е издържал на натиска. А най-вероятно оставката му е директно поискана от премиера Бойко Борисов, както става обикновено. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във