Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ФОНДОВЕТЕ СПРЯХА КРАНЧЕТО ЗА АКЦИОНЕРИТЕ СИ

Повечето от бившите приватизационни фондове няма да раздават дивиденти. След проведените общи събрания се разбра, че реализираните от тях печалби са съвсем скромни - колкото акционерите им да не се отчаят съвсем и да си грабнат шапките.
Едва ли има еднозначен отговор на въпроса защо се стигна до това положение и имаше ли други възможности за просъществуването на тези структури? Когато приватизационните фондове бяха създадени през 1996 г., идеята бе те да съберат боновите книжки на населението, да управляват професионално закупените чрез тях пакети, да извършват дейност като инвестиционни дружества. С течение на времето обаче се оказа, че това не е толкова лесно. Голямата част от придобитите акции не можеха да се продадат на прилична цена, тъй като просто нямаше кандидати за тях. От друга страна, на мнозинството мениджъри на фондове им хареса да упражняват контрол над десетки незначителни по своите активи и обем на продажби дружества, но особено атрактивни като източник на доходи от членство в управителните им органи.
В този смисъл преобразуването на 90% от фондовете в холдинги, а не в инвестиционни дружества, бе напълно естествено. Техните акционери също нямаха нищо против, особено през първите години след Виденовата масова приватизация. Тогава се разпределяха като дивиденти по-солидни суми, постъпили от продажбата на относително ликвидни пакети. Ентусиазмът през 1998 г. достигна до такава степен, че качи пазарните цени на акциите на водещите холдинги до 5-6 лв. за бройка.
Но приходите от книжата на компании като ЛУКойл Нефтохим, Солвей-Соди и тютюневите дружества секнаха и образуванията от холдингов тип бяха застигнати от трудната дилема - или да разпродават мажоритарните си участия и да разпределят дивиденти от постъпилите пари, или да ги управляват с малко по-далечна перспектива. Голямата част избраха втория вариант, което се потвърждава и от пренебрежително малките суми, които бяха разпределени сред акционерите на базата на печалбите от 2000 година. От дванадесетте водещи фонда само четири гласуваха дивиденти, като най-големият от тях е за 0.12 лв. за акция преди облагане с данъци. Всъщност още не е минало общото събрание само на АКБ Корпорация, но дружеството приключи миналата година със загуба от 4.304 млн. лв. и затова със сигурност акционерите му няма да получат нищо. Засега те изобщо не са получили пари, а по-внимателен преглед на счетоводните отчети на корпорацията навежда на мисълта, че не би трябвало да очакват и в бъдеще.
Макар на приватизационните фондове да им бе отредена ролята на българските индустриални капиталисти, още преди години се оказа, че те нямат необходимите управленски кадри да я изпълняват. Затова и успехите на масовата приватизация не се различават съществено от раздържавяването чрез прословутите РМД-та. В началото на търговете масовата публика можеше да си купи акции главно от неатрактивни предприятия със замиращи функции. А основната цел на учредителите на приватизационните фондове като че ли бе да установят пълен контрол върху създадените структури. И те успяха да го сторят, независимо че в случаи като с Орел инвест холдинг имаше конфликти. Така след поредица от увеличения на капитала най-успешните засега - Албена инвест холдинг и Петрол холдинг груп, контролират изцяло по две фирми. Подобно бе и постприватизационното развитие на Труд и капитал холдинг, Ем джи елит холдинг, Българска холдингова компания и на единственото инвестиционно дружество от отворен тип Златен лев.
Какво ще става оттук насетне? Поради обезценката на книжата на българския капиталов пазар сумите, които биха получили собствениците на акции от фондове, решили да се разпродават, ще са много по-малки. Експертните изчисления показват, че те могат да се надяват в най-добрия случай на 3 лв. за акция. За някои от холдингите има и оптимистичен вариант - ако Албена инвест холдинг например пласира на висока цена книжата си в едноименния курорт, неговите собственици ще спечелят малко повече.
По-предпочитаната от управителите на фондовете възможност е те да продължат да контролират фирмите в портфейлите си. Показателна в това отношение е идеята на изпълнителния директор на Акционер фаворит холдинг Даниел Ризов да раздава дивиденти, но само като част от печалбите на подопечните му предприятия. Според него съществуването на холдингите е оправдано, ако те финансират при нужда дъщерните си дружества, и то при преференциални лихви от 10-12 процента. Така фирмите ще получават евтини и навременни кредити. А ако започнат да печелят солидни суми, тогава и акционерите на холдинга ще могат да разчитат на повече дивиденти.
Други, като Труд и капитал холдинг, пък смятат да се разрастват, като започнат да образуват подхолдингови структури. Такава вече създаде Доверие обединен холдинг сред дъщерните си дружества в дървообработването, която се занимава с продажбите на продукцията им. Индустриален холдинг България направо се ориентира към покупка на мажоритарни пакети от големи промишлени индустриални заводи. Пример за това е придобиването на по-голямата част от акциите на шуменския Алумина. Такива случаи има в почти всички холдинги. Те отдалечават шанса на техните акционери да вземат някакви пари, но пък при добро управление на инвестициите цената на книжата на фондовете ще расте.

Facebook logo
Бъдете с нас и във