Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Финансовите тайни на "Арамко"

Дни преди  саудитският петролен гигант "Арамко" да дебютира на международния дългов пазар, най-големият производител на петрол в света публикува и финансовите си резултати, нарушавайки доскорошното си нежелание да хвърли светлина върху фирмения си баланс. Причината да смени подхода е, че ръководството на компанията трябва да го огласи, за да получи кредитна оценка и да започне да емитира корпоративни книжа на международните капиталови пазари. А първият поглед към сметките показва, че контролираният от държавата петролен мастодонт може да генерира печалба, както никоя друга корпорация на планетата. Чистият му доход през 2018-а е бил 111.1 млрд. щ. долара и се равнява на сумарната нетна печалба на щатските легенди "Епъл", "Гугъл" и "Ексън мобайл". Миналогодишните приходи на саудитския колос преди плащанията на лихви, данъци и амортизация са били 224 млрд. щ. долара, или почти тройно по-високи, отколкото на "Епъл" с неговите 81.8 млрд. долара

Въпреки впечатляващите числа обаче "Арамко", който произвежда около 10% от черното злато на планетата и харчи малко под 3 щ. долара, за да го изпомпа, не извлича толкова пари от всеки продаден барел, колкото другите големи  петролни компании. Обяснението се крие във високите данъци, с които го облага правителството на кралството, за да финансира социалните и военните си разходи, както и разточителния начин на живот на стотиците принцове. Потокът от средства от дейността на компанията, който се следи под лупа от инвеститорите, е бил 26 щ. долара за барел през 2018-а - доста под 38 долара за барел на "Роял Дъч Шел" и 31 долара за барел на "Тотал". Което означава, че закъсалата икономика на Саудитска Арабия ще повлияе на цената на кредитите за "Арамко". Още повече че освен чрез данъците и дивидентите държавата притиска петролния гигант и като регулира обема на произведената суровина съобразно поетите ангажименти към ОПЕК. Това обстоятелство накара рейтинговите агенции "Фитч" и "Муудис" да присъдят на "Арамко" кредитни оценки от съответно "А+" и "А1" - точно колкото и на кралството ("А+" със стабилна перспектива на "Фитч") и под рейтинга на конкурентите му от същия ранг - "Ексън мобайл", "Шеврон" и "Шел". Ако саудитският петролен лидер беше абсолютно независим играч, "Фитч" би го оценил с "АА+".

Експерти на "Муудис" пък посочват, че "Арамко" има изключително силна ликвидна позиция с наличните си 46.8 млрд. щ. долара срещу 27 млрд. долара деклариран дълг. Освен това групата има количества петрол, еквивалентни на 257 млрд. барела - резерви, достатъчни за повече от 50 години при сегашните нива на производство. 

"Въоръжен" със силните си финансови показатели, мениджмънтът на "Арамко" започна в началото на седмицата срещи с международни инвеститори в облигации, които ще продължат до 5 април. На тях ще бъде "рекламирана" планираната облигационна емисия с номинал около 10 млрд. щ. долара, по данни на саудитския министър на енергетиката Халид ал-Фатих. Банкови кръгове обаче прогнозират, че транзакцията може и да е по-голяма, защото интересът към нея е огромен предвид претенциите на "Арамко"  да е  "котва на световната енергетика" и  глобален енергиен производител със системно значение, който пуска на пазара един от всеки осем барела суров петрол. Саудитският нефтен гигант е ангажирал за финансов анализатор на планираната облигационна продажба "Лазард". "Джей Пи Моргън Чейз" и "Моргън Стенли" ще са световни координатори и гаранти на сделката заедно със "Ситигруп", "Голдмън Сакс", "Ейч Ес Би Си" и "Ен Си Би кепитъл". Според проспекта на продажбата "Арамко" планира облигациите да имат срочност от три до 30 години. Те ще бъдат представени в Сингапур, в Лондон, в Хонконг, в Токио, в Ню Йорк, в Лос Анджелис, в Бостън и в Чикаго. "Спирка" в Близкия изток не е предвидена, което показва, че транзакцията е предназначена главно за международни купувачи. Облигационната емисия няма да бъда гарантирана от държавата, а и правителството няма ангажименти да предостави финансова подкрепа на компанията.

Дебютната продажба на облигации се обявява седмица след новината, че "Арамко" е купил от държавния фонд на кралството 70% от четвъртия по големина производител на петрохимикали "Сауди бейзик индъстрийз корп." (SABIC). Стойността на сделката е 69.1 млрд. щ. долара. Което автоматично породи спекулации, че постъпленията от облигационната емисия ще бъдат използвани за дофинансиране на покупката - предположение, което фирменото ръководство отрича. Просто защото към края на 2018-а "Арамко" е имал свободен паричен ресурс в размер на 86 млрд. щ. долара. А придобивката ще се изплаща на порции - 50% при приключването на сделката, а останалите - за срок от две години (до 2021-ва), със собствени средства, и евентуално - от други източници.  

Според анализатори от бранша,  амбициите на "Арамко" да се докаже като водеща енергийна компания в световен мащаб, а не само като производител на петрол, предполагат  групата  да осъществи и други придобивания освен  дела от SABIC. Което подсказва, че продажбата на корпоративни облигации е план "В" за привличане на средства след отлагането на първоначалната публична емисия на акции на "Арамко". Забавянето бе продиктувано от амбициите на саудитския престолонаследник принц Мохамед бен Салман да получи 2 трлн. щ. долара пазарна оценка за петролния гигант, което би гарантирало рекордните 100 млрд. долара постъпления от продажбата на 5% дял от него. Сумата би била четири пъти по-висока от постигнатия през 2014-а рекорд на китайската корпорация "Алибаба груп холдинг" от 25 млрд. долара. По сметки на експерти обаче пазарната оценка на "Арамко" е по-близка до 1.2 трлн. долара, ако се изхожда от преведените през 2018-а на саудитското правителство дивиденти в размер на 58.2 млрд. долара.

Въпреки инвеститорския интерес към облигационната емисия на "Арамко"  не трябва да се пренебрегват и рисковете, които я съпровождат. Те произтичат от падащите ракети върху инсталации на групата, от натиска на щатските антитръстови закони върху ОПЕК, от борбата срещу климатичните промени и дори от опасенията, че Рияд може да премахне фиксирания курс на националната валута към зелените пари. Притеснителен е и фактът, че "Арамко" е бил жертва на успешни кибератаки, както и силната зависимост на групата от цената на черното злато. Когато през 2016-а средната котировка падна до 45 щ. долара и ОПЕК оряза производствените квоти на членовете си, "Арамко"се принуди  буквално да води битка, за да не излезе на червено.

Facebook logo
Бъдете с нас и във