Банкеръ Daily

Пари и пазари

Федералният резерв разочарова и пазарите и Тръмп

Джеръм Пауъл се опълчи срещу Тръмп

Приключи най-важната за световната икономика седмица от 2019-а. И макар че поднесе оскъдни изненади, успя да разочарова и инвеститорите, и вечно недоволният президент на САЩ - Доналд Тръмп. 

Гвоздеят на програмата безспорно бе официалното съвещание на паричния комитет на Федералния резерв на 30 и 31 юли. На него бе взето решение за понижение на целевия лихвен диапазон на федералните фондове с 25 базови пункта - до 2-2.5 процента. Повечето икономисти и пазарни играчи очакваха такава мярка, но тя не бе подкрепена от двама членове на паричния комитет на щатската централна банка - Ерик Розенберг от клона в Бостън и Естер Джордж - от клона в Канзас сити. Те обявиха, че предпочитат  основната лихва да остане непроменена и не се съгласиха с аргумента  на председателя на Федералния резерв - Джеръм Пауъл, и на колегите си, че лихвената редукция се налага заради "усложненията от икономическата перспектива на световното стопанство и от несигурния инфлационен натиск". Като капак дойде решението за прекратяване на редукцията на банковия баланс от 1 август - два месеца по-рано от първоначалните намерения на централните банкери. Както и намеренията им да понижат лихвите по банковите вложения във Федералния резерв, които надхвърлят задължителните резерви - от 2.35 на 2.10 процента. Това е още една мярка за стимулиране на кредитирането и за напомпването на още пари в икономиката на страната.

Изявлението на Пауъл, че решението е "корекция по средата на икономическия цикъл", а не повратна точка, свали пазарните оценки на щатските борсови индекси и качи курса на щатския долар, защото разстрои пазарните играчи, които очакваха по-ясно послание за нови парични стимули. Следващото лихвено движение на Федералния резерв ще зависи от новите икономически данни и от влиянието на рисковите фактори, включително забавянето на щатското стопанство през второто тримесечие, слабостта на инвестициите и упорито задържащата се под 2% годишно инфлация. На този етап щатските централни банкери не очакват по-дълбок спад на икономиката, който да изисква и по-драстични лихвени понижения. Пазарът на труда остава силен, а икономическата активност нараства с умерени темпове. Очакванията на Федералния резерв са за 2.1% ръст на щатския БВП през 2019-а, последван от 2% увеличение през 2020-а и 1.8% - през 2021-а. Прогнозите на МВФ за тази година са доста по-розови: 2.6% растеж, но с последващо  забавяне до 1.9% през 2020-а. 

Лихвеното понижение само с 25 базови пункта разочарова и Тръмп, който настоява  постоянно за по-ниски лихви, които да отслабят и долара. Пауъл обаче защити независимостта на институцията с коментара си, че никога не взема предвид политическите съображения и същевременно, че няма да провежда политика за доказване на тази независимост.

Сега, след като Федералният резерв "натисна спусъка" на низходящия лихвен цикъл, могат да се очакват нови лихвени редукции в световен мащаб.

"Бенк ъф Джъпен", която проведе официалното си съвещание за паричната политика на 30 юли, не промени лихвите, но изяви по-голямо желание „да вкара  повече монетарни стимули.

Бразилската централна банка не загуби и минута и  на 31 юли понижи  с 50 базови пункта основния си лихвен процент, като обеща да вземе още мерки в подкрепа на боледуващото местно стопанство.

Паричните стратези от Персийския залив също се задействаха, като повечето централни банки от региона последваха решението на Федералния резерв заради фиксираните курсове на валутите им към зелените пари. Централната банка на ОАЕ понижи с 25 базови пункта лихвата по депозитните сертификати - инструментите, чрез които лихвените промени се насочват към финансовите институции. Мярката влезе в сила на 1 август. Саудитска Арабия промени  лихвата по репо-операциите си от 3% на 2.75% и по реверсивните репо-сделки - от 2.75 на 2.5 процента. Централната банка на Бахрейн предприе подобен ход, като свали с по 25 базови пункта лихвените проценти по основните си депозитни и кредитни инструменти. Кувейт остави без промяна - 3%, основната си лихва. Експертите очакват поне още едно лихвено понижение в Залива до края на годината.

Увеличава се и политическият натиск върху монетарните стратези - още един знаков показател за изчерпващия се арсенал от инструменти за борба със следващото охлаждане на глобалното стопанство. Президентът на Мексико - Андрес Мануел Лопес Обрадор, споделил пред агенция "Блумбърг", че би желал повече лихвени редукции. А руският министър на икономиката Максим Орешкин отправи необичайно предупреждение към пасивността на "Банк России". В интервю за радиостанция "Ехото на Москва" той казал, че руската икономика ще изпадне в рецесия, ако руската централна банка не овладее опасния кредитен балон на потребителските заеми.

Поредно напрежение на финансовите пазари внесе решението на Тръмп да повиши от 1 септември митата върху китайски внос за 300 млрд. щ. долара и отговорът на Пекин, че ще предприеме  ответни мерки.

Проблемите на Стария континент се задълбочават. Германия - основният мотор на европейското стопанство, отчете ръст на безработицата, а анализаторите на "Блумбърг" очакват по-дълбоко охлаждане на германската икономика. А британският паунд потъна в очакване на твърд BREXIT.

В резултат еврото приключи седмицата с котировки от малко под 1.11 щ. долара. Очакванията са за ново поскъпване на зелените пари

Facebook logo
Бъдете с нас и във