Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВ ПОВИШИ АДРЕНАЛИНА НА ЩАТСКАТА ИКОНОМИКА

Паричният комитет на Федералния резерв понижи за пети пореден път краткосрочните лихвени проценти по щатския долар на редовното си заседание на 15 май. Лихвата по федералните фондове вече е 4%, което е най-ниската й стойност от април 1994 г. насам, а сконтовата лихва достигна 3.5 процента. Целта на занятието бе да се инжектира нова доза адреналин в линеещата икономика на САЩ. А икономическите анализатори го определят като най-агресивното отпускане на юздите на щатската монетарна политика, откакто Алън Грийнспън е избран за шеф на Федералния резерв през 1987 година.
Основните мотиви за решението на централната банка на САЩ за пореден път са продължаващото намаляване на капиталовите разходи и ниските печалби на корпоративните играчи. Ерозията на сегашната и на очакваната в бъдеще доходност в комбинация с високата степен на несигурност в условията за водене на бизнеса, по всяка вероятност ще продължат да ограничават инвестициите, се казва в прессъобщението на Федералния резерв. Тези потенциални спирачки, съчетани с възможния ефект от вече съществуващата редукция на доходите от акции върху потреблението и риска от забавяне на икономическия растеж в световен мащаб, продължават да натискат икономиката. Действително, стотици щатски компании, най-вече в сферата на телекомуникациите, орязват вложенията си в най-скъпите си проекти, защото прогнозираното по време на бума на ИНТЕРНЕТ-услугите търсене просто не се получи на практика. Тези ограничения на разходите пък рефлектират в доставчиците, които са принудени да съкращават работни места, за да се вместят в бюджетите си. Банкерите обаче дават положителна оценка на потреблението и на инвестициите в жилищния сектор на страната, които запазват здравословните си равнища.
Валутните търговци се шегуват, че големият въпрос сега е дали последното понижение на лихвите във вторник е краят, началото на края или краят на началото на драматичните и безпрецедентни усилия на Федералния резерв да стимулира отслабващата икономика на САЩ. С добре познатия си завоалиран изказ, Грийнспън отбеляза, че състоянието на щатското стопанство през последните няколко месеца показва, че все още преобладават рисковете от настъпване на събития, които могат да генерират икономическа слабост в обозримо бъдеще. В превод това трябва да означава, че ако не се появят достатъчно убедителни доказателства за стабилизиране на икономиката, на следващото си заседание на 27 юни централната банка отново ще намали лихвите.
Но в изявлението си на 15 май за първи път от последните няколко месеца Федералният резерв изрази безпокойство от евентуален инфлационен риск. Действително цифрите показват, че инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени, е отбелязала най-високия си ръст от девет години насам. А ценовият дефлатор на брутния вътрешен продукт се увеличава с невиждана от седем години скорост. Въпреки това ръководителите на щатската централна банка подчертаха, че реален повод за страх от неконтролируем ръст на цените няма, защото с отслабване на натиска от пазарите на стоки и на работна сила, инфлацията ще бъде ограничена.
Според финансовите анализатори, очертаната конфигурация изисква при следващите намаления на основните лихви Алън Грийнспън да замени касапския нож със скалпел и да реже по-тънки филийки от тях - по 25 базови точки например. Оскар Гонзалес - икономист във фирмата за финансови услуги Джон Хенкок Файненшъл Сървисиз (John Hancock Financial Services), смята, че 3.0-3.5% лихва по федералните фондове е достатъчно ниска, за да стимулира икономическия растеж. Подобно е виждането и на Алън Блиндер - бивш вицепрезидент на Федералния резерв. До следващата сбирка на паричния комитет на банката на 27 юни пък Уолстрийт отчаяно ще търси признаци за увеличение на корпоративните печалби. Защото ниските лихви стимулират бизнесинвестициите и увеличават индивидуалното потребление. Но влиянието им върху целия икономически пейзаж ще се усети най-рано през втората половина на годината.
Наистина последните фундаментални икономически показатели на САЩ са твърде противоречиви. Ръстът на БВП през първото тримесечие на годината бе по-силен от очаквания. Но през април заетостта намаля с най-високата си месечна цифра от периода на рецесия в страната през 1990-1991 година. Продажбите на дребно през същия месец се увеличиха изненадващо рязко - с 0.8%, но промишлената активност намаля отново, този път с 0.4%, в сравнение с мартенската си стойност. Продължава да пада и използваемостта на производствените мощности. Но, за успокоение на централните банкери, априлската инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени, е нараснала умерено - само с 0.3% спрямо месец март.
Оттук нататък е особено важно дали обществеността ще запази доверието си във Федералния резерв. Защото, въпреки че основните лихви бяха понижение с 250 базови точки от миналата година до този момент, икономиката остава по-слаба от очакванията на хората.

Facebook logo
Бъдете с нас и във