Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВ ПАРАЛИЗИРА ВАЛУТНАТА ТЪРГОВИЯ

Федералният резерв държа в шах валутните пазари до средата на седмицата (25 юни), когато трябваше да обяви решението си за съдбата на основния лихвен процент в САЩ. През това време валутните търговци продължиха да закриват дългите си позиции в евро и осчетоводиха натрупаните от резкия спад на щатската валута печалби. Голямата им дилема беше не дали, а с колко ще бъде намалена лихвата по федералните фондове и каква ще бъде оценката на екипа на Алън Грийнспън за икономиката на САЩ. Фундаменталните данни за състоянието й, публикувани в периода между двете редовни съвещания на паричния комитет на щатската централна банка, бяха противоречиви и в никакъв случай не показваха категоричен и мощен икономически растеж. Не бяха убедителни и излезлите в началото на тази седмица цифри. Поръчките за стоки за дълготрайна употреба (най-малко три години) през май намаляха с 0.3% (след като вече бяха спаднали с 2.4% през април), а икономистите очакваха, че те са се увеличили с 1 процент. Доверието на потребителите в икономиката на страната се понижи леко през юни, което обаче се оказа добра новина, защото експертите прогнозираха по-рязък спад. Жилищният пазар в САЩ си остана хит - майските продажби на новопостроени жилища достигнаха рекордни стойности, стимулирани от ниските лихви по ипотечните заеми. Съобразявайки се с икономическата обстановка и с опасенията от дефлация, паричният комитет на Федералния резерв взе решение да понижи основната лихва по федералните фондове с 25 базови точки и тя вече е 1 процент. Централните банкери заявиха, че се надяват по този начин да стимулират икономическия растеж. Освен това те заявиха, че последните данни показват засилване на потреблението, значително подобрение на финансовите условия в страната и стабилизиране на стоковите и трудовите пазари. Решението на щатската централна банка бе мощен стимул за долара, който вече се търгува около 1.14 щ. долара за едно евро срещу 1.1934 щ. долара за евро само преди десетина дни. Някои валутни анализатори очакват щатската валута да поскъпне до 1.12 щ. долара за евро през следващите седмици. Малцина валутни експерти очакват започналото преди година поевтиняване на щатския долар да затихне. Но някои открито си задават въпроса дали рязката обезценка на еврото с над пет цента не означава край на възхода на единната валута. Според тях инвеститорите вече започват да обръщат внимание не само на лихвения диференциал между двете валути, но и на икономически дадености. А както е известно, през април ОИСР прогнозира 1% ръст на БВП на еврозоната през 2003 г. срещу 2.5% в САЩ. Все пак повечето анализатори прогнозират зелените пари да се търгуват в диапазона 1.14-1.18 щ. долара за евро през идните месеци, а някои дори очакват те да поевтинеят до 1.25 щ. долара за евро в края на годината. Икономическите дадености на еврозоната не са окуражителни. Във Франция индивидуалното потребление през май падна с 1.6% спрямо априлската му стойност, защото растящата безработица и стачките срещу плановете на правителството да реформира пенсионната система в страната отказаха домакинствата от покупки на промишлени стоки. По оценка на френската централна банка БВП на страната през второто тримесечие на годината не се е повишил в сравнение с първото. А френският премиер Жан-Пиер Рафарен прогнозира между 0.8 и 1.3% икономически растеж през 2003 година.В Германия обаче юнският индекс на доверие на бизнеса в икономиката на страната (IFO) се качи до 88.8 точки срещу 87.6 през май - тази стойност е по-висока от очакванията на икономистите. Повишило се е и юнското доверие на италианските бизнесмени. В Белгия и във Франция обаче показателите, отчитащи настроенията на производителите най-неочаквано, са се понижили през юни, което се отдава главно на линеещото търсене. Доверието на италианските потребители през юни е било най-ниското от шест и половина години насам, защото намалялото потребление и растящата безработица докараха четвъртото по големина стопанство в Европа на ръба на рецесията. Освен Федералния резерв още три централни банки в Европа понижиха основните си лихвени проценти през седмицата. Особено драстичен бе ходът на норвежката Norges Bank, която свали лихвата с един процент - до 4%, което предизвика обезценка на норвежката крона спрямо еврото и шведската крона. Централните банки на Полша и на Чешката република пък понижиха основните лихвени проценти на страните си с по 25 базови точки. У нас търговията на междубанковия валутен пазар през изминалата седмица беше доста анемична. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 55 млн. евро (108 млн. г. марки). Сделките в щатски долари представляваха 25% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във