Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВ НАМАЛИ ЛИХВИТЕ МАЛКО, НО ОТ СЪРЦЕ

Почти през цялата осемдесет и пет годишна история на Федералния резерв обикновеният американец намираше за твърде обременително да следи сбирките на паричния му комитет. Напоследък обаче съобщенията на щатската централна банка карат сърцата да туптят и косите да настръхват. Но светът бързо обръгна на тези вълнения и постепенно започна да възвръща нормалния си ритъм на живот. И дори Уолстрийт вече посреща промените на основните лихви по щатския долар с умерен интерес и с козметични промени на котировките на акциите.
Преди паричният комитет на Федералния резерв да обяви решението от последната си среща на 27 юни, финансовите анализатори бяха обединени около мнението, че ще има ново намаление на лихвените проценти - или с 25, или с 50 базови точки. Този път изборът на централните банкери падна върху по-ниската стойност. Така лихвата по федералните фондове (при която търговските банки си отпускат краткосрочни кредити оувърнайт) стана 3.75%, а сконтовата лихва (при която регионалните клонове на Федералния резерв финансират с краткосрочни заеми търговските банки в своите райони) - 3.25 процента.
В изявление по повод на промяната Федералният резерв се позова на намаляващите печалби и капиталови разходи на щатските компании, на ниския ръст на индивидуалното потребление в страната и на забавящия се икономически растеж на големите световни икономики. Същевременно експертите от централната банка смятат, че разширяващия се пазар на свободна работна ръка и намаляващият натиск върху пазара на стоки в САЩ ще държат инфлацията под контрол. Този път липсваха обичайните декларации на банкерите, че ще следят внимателно икономическите индекси през следващите седмици. Но бе запазено виждането, че непосредствените рискове произтичат по-скоро от условията, които могат да генерират отслабване на стопанството, отколкото ценова нестабилност и инфлация.
Колкото до намалението на сконтовата си лихва, Федералният резерв обясни, че то е поискано от седем регионални банки - в Бостън, Ню Йорк, Филаделфия, Атланта, Чикаго, Далас и Сан Франциско.
С последната промяна на паричната си политика щатската централна банка се доближава до рекорда от 1991 г., през която основните лихвени проценти бяха намалени с 300 базови точки. От началото на годината досега Федералният резерв е свалил лихвите с 2.75 пункта, но до края й остават цели шест месеца.
Според икономическата логика, промените в лихвените условия започват да оказват влияние върху стопанството най-рано шест месеца след това. И самият факт, че централната банка предпочете да намали основните лихви с 25 базови точки, показва, че тя дава положителна оценка на промените в икономиката на САЩ. Действително, последните фундаментални показатели са доста обнадеждаващи. Доверието на щатските потребители в стопанството през юни се е увеличило с почти два пункта в сравнение с май. Поръчките за производство на стоки за дълготрайна употреба през същия месец са нараснали с 2.9% спрямо априлските. А майските продажби на нови жилища са се увеличили с 0.8% в сравнение с април. Разбира се, тези резултати не могат да заличат отрицателните тенденции: спада на индустриалния продукт до нива, близки до рецесионните, рязкото майско намаление на продажбите на дребно, растящата безработица и продължаващите предупреждения за очаквано намаление на печалбите на щатските компании.
Ако Федералният резерв бе намалил основните лихви по щатския долар с повече от 25 базови точки, това може би щеше да е знак за прекалена загриженост и дори за паника. Така че, правейки малка стъпка, централната банка на САЩ се оказа далеч по-убедителна пред финансовите пазари и потребителите, отколкото ако бе предприела поредната решителна промяна. Което изобщо не означава, че цикълът от лихвени намаления по щатския долар е приключил.

Facebook logo
Бъдете с нас и във