Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Фeд игнорира незадоволителната инфлация

Щатският долар се понижи към повечето си валутни конкуренти от страните от Г-10. Това стана, след като инвеститорите започнаха да преструктурират позициите си в очакване на поредната наситена със събития седмица: съвещанията за паричната политика на някои от най-важните световни централни банки - Федералният резерв на 13 и 14 юни, Швейцарската национална банка и "Бенк ъф Инглънд" на 15 юни, "Бенк ъф Джъпен" на 16 юни.

Часове преди да бъде оповестено решението на паричните стратези на Федералния резерв, зелените пари потънаха рязко до 1.1296 за едно евро. Причината бе  огласяването на разочароващите данни за продажбите на дребно и за индекса на потребителските цени през май, които поставиха под въпрос бъдещия възход на щатските лихви. Майските продажби на дребно са намалели с 0.3% (след 0.4% ръст през април), което говори, че потребителите са предпазливи. А инфлацията, измерена чрез потребителските цени, е намаляла с 0.1% спрямо априлската стойност и се е увеличила с 1.9% на годишна база. Базовата й съставка, в която не са включени силно колебливите цени на храните и на горивата, пък е нараснала само с 1.7% през май - най-малкото  увеличение от май 2015-а досега. Което повишава риска ценовият подем да се отдалечи още повече от целевите 2% годишно, определени от  Федералния резерв.

Въпреки предизвикателството на фундаменталните показатели паричните стратези на Фeд  решиха да продължат да повишават лихвените проценти и да чертаят допълнителни планове за затягане на монетарната политика. Те качиха с 0.25% целевия диапазон на лихвата по федералните фондове - до 1%-1.25%, и потвърдиха ангажимента си да добавят още четвърт процент до края на годината. Щатските централни банкери запазиха и предвижданията си за нови три лихвени увеличения с по 0.25% през 2018-а с крайна цел  в края на 2019-а базовата годишна лихва да достигне 2.9 процента.

В отделно съобщение на 14 юни Федералният резерв разкри и подробности от плана си за намаление на раздутия си до 4484 млрд. щ. долара баланс. Това ще става чрез постепенното изтегляне на фиксирано количество активи на месечна база. Първоначално то ще се ограничи до 10 млрд. долара на месец - намаление на реинвестираните плащания по главниците на ДЦК с 6 млрд. долара и на гарантираните с ипотеки книжа с 4 млрд. долара. Този таван ще се увеличава на всеки три месеца с 6 млрд. долара за правителствените облигации и с 4 млрд. долара за ипотечните инструменти, докато те достигнат съответно 30 и 20 млрд. долара. Централните банкери ще стартират програмата за нормализиране на банковия баланс още през тази година, ако икономиката на страната се развива според очакванията. Не бе оповестено кога точно ще започне процесът и колко голям ще бъде банковият портфейл  след приключването му.

Последните икономически данни притиснаха членовете на паричния комитет да намалят от 1.9% на 1.6% прогнозата си за средната стойност на инфлацията през тази година, но запазиха без промяна - на 2%, инфлационните си предвиждания за 2018-а и 2019-а. Те понижиха леко - от 4.7% на 4.6% - оценката си за най-ниското стабилно ниво на дългосрочната безработица. Прогнозата за тазгодишния икономически растеж пък бе повишена от 2.1 на 2.2 процента.

След огласяването на решението на паричния комитет на Федералния резерв цената на щатския долар се възстанови до 1.1220 за едно евро. А следващото съвещание на щатските парични стратези ще се проведе на 25 и 26 юли.

У нас

междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2246 млн. евро (4393 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.2% дял от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във