Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЕВРОТО ОТСТЪПИ ОТ ПРЕДНИТЕ ПОЗИЦИИ

Еврото продължи да поевтинява спрямо основните си конкуренти през цялата седмица главно по политически причини. Проучвания на общественото мнение в Германия преди парламентарните избори на 18 септември показват, че опозиционният лидер Ангела Меркел и коалиционните й партньори няма да получат достатъчно мнозинство, за да съставят самостоятелно правителство и ще трябва да се коалират със сегашния канцлер Герхард Шрьодер. Подобна правителствена конфигурация ще влоши значително процеса на реформите, смятат политически анализатори, което тревожи пазарите. Всъщност спадът на еврото се ускори след пробива на ниво 1.2250 щ. долара, където са били поставени ордери за продажба, ограничаващи загубите от дадени валутни позиции, които се изпълняват автоматично. Валутните играчи очакват на 20 септември паричният комитет на Федералния резерв да повиши отново (до 3.75%) основната лихва в САЩ. Надеждите им бяха подкрепени от коментарите на директора на клона на Федералния резерв в Далас Ричард Фишер, че рисковете за икономиката, причинени от урагана Катрина, ще са временни. Подобно решение ще помогне на щатската валута, защото деноминираните в нея активи ще носят по-висока доходност от европейските (с базова лихва по еврото 2%) или японските (нулева основна лихва). Щатските фундаментални икономически показатели не бяха особено силни. Цените на едро през август са се повишили с 0.6% заради по-скъпите енергийни продукти. Индексът на потребителските цени пък се е увеличил с 0.5%, а базовата му съставка (без хранителните и енергийните продукти) - с 0.1 процент. Годишният ръст на показателят е 3.6% през август, а на базовия индекс - 2 процента. Същевременно доходите на работниците, коригирани с инфлацията, са се понижили с 0.5% през отпускарския летен месец, което е най-резкият им спад от ноември миналата година насам. Августовските продажби на дребно са паднали с 2.1% - най-много за последните четири години. Основната причина е в рекордно високото 12-процентно намаление на продажбите на коли. Без тях показателят се е увеличил с 1%, като 0.5% от него се пада на похарчените за бензин и газ средства. Икономисти очакваха 1.2% намаление на продажбите на дребно през август и 0.6% ръст, без да се отчитат продадените коли. Търговският дефицит на САЩ обаче се е свил до 57.9 млрд. щ. долара през юли при очакван почти 60 млрд. щ. долара недостиг. Спадът се дължи главно на намалелия внос на стоки. Английската лира поскъпна в началото на седмицата под влияние на инфлационните данни за август. Годишната инфлация във Великобритания се е увеличила с 2.4% заради резкия скок на цените на енергията. Става въпрос за най-високата стойност на показателя, откакто Бенк ъф Инглънд започна да го публикува през 1997 г., и е доста над заложения от централната банка таван от 2 процента. Това означава, че английската централна банка няма да понижава основната лихва в близко бъдеще. Засега няма място за тревога от развихряне на инфлацията на Острова, защото не се наблюдават сигурни признаци за повсеместен инфлационен ръст въпреки увеличението на заплатите. В средата на седмицата обаче английската лира започна да поевтинява. Молбите за обезщетение при безработица във Великобритания са се увеличили за седми пореден месец през август, защото по-ниският икономически растеж пресушава търсенето на работна ръка. А продажбите на дребно са се задържали без промяна вместо прогнозирания 0.1% ръст спрямо юли. Това поражда опасения, че търсенето на домакинствата няма да може да се активизира, ако не бъдат предприети някои мерки по разхлабване на паричната политика. Японската йена се търгуваше стабилно, след като премиерът Джуничиро Койдзуми спечели предсрочните парламентарни избори на 11 септември, което гарантира продължение на реформите в страната. Японската централна банка пък съобщи, че очаква базовите потребителски цени (без пресните хранителни стоки) да започнат да растат от началото на октомври, което би означавало край на дефлацията и стадий на скромно, но продължително икономическо възстановяване. Финансовите пазари пък очакват Бенк ъф Джъпен да промени политиката си по вливане на пари в икономиката и поддържане на нулева базова лихва. У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 214.5 млн. евро (419.5 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 8% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във