Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЕВРОТО ОТНОВО НАТРИ НОСА НА ДОЛАРА

След като падна под 1.24 щ. долара, единната европейска валута отново пое нагоре. Временното поевтиняване на еврото бе предизвикано от словесните интервенции на ред европейски лидери и банкери, които изразиха безпокойство, че силната парична единица ще забави икономическия растеж на еврозоната. В месечния си бюлетин, публикуван на 22 януари обаче, Европейската централна банка обяви, че световният икономически подем ще компенсира 18-процентния ръст на еврото през изминалата година и ще подкрепи търсенето на стоките, произведени от местните износители. Очевидно ЕЦБ не е готова да предприеме предложените през миналата седмица алтернативи за спиране на подема на валутата. А те се свеждат до две възможности - интервенции на международните междубанкови валутни пазари, както прави Япония, или намаление на основната лихва на еврозоната. Всъщност втората алтернатива изглежда съвсем реална, като се има предвид, че годишната инфлация през последния месец на миналата година се е понижила. Тя е била 2% - точно колкото е определеният от ЕЦБ годишен таван, срещу 2.2% през ноември 2003 година. Понижението се дължи на по-ниските цени на хранителните и енергийните продукти, защото силното евро компенсира натиска от по-високите вносни цени предимно на горивата. Независими статистически експерти очакват до март годишната инфлация в еврозоната да спадне до 1.5-1.7%, макар че ЕЦБ е по-предпазлива в оценките си и прогнозира стойности близки до 2 процента. Официално централните банкери прогнозират 1.8% средна годишна инфлация през 2004 година. Междувременно германският заместник-министър на финансите Кайо Кох-Везер заяви на 21 януари, че финансовите ръководители от Г-7 вероятно няма да се съгласят да предприемат мерки за забавяне на ръста на еврото на срещата си във Флорида през февруари. А Петер Бофингер, който ще се присъедини към екипа от икономически съветници на германския канцлер Герхард Шрьодер, предлага ЕЦБ да започне да купува долари, за да ограничи поскъпването на еврото, ако валутата се качи над 1.30 щ. долара. Подобно е и мнението на Нобеловия лауреат по икономика за 1999 г. Робърт Мандъл, който заяви, че Групата на седемте най-развити държави трябва да интервенира, за да задържи цената на еврото под 1.30 щ. долара. Според него по-силният икономически растеж в САЩ също ще помогне посоката на движение на щатската валута да се преориентира. Страната е изправена пред свръхликвидност, която генерира голям инфлационен риск, докато в Европа се очаква по-скоро дефлация. Мандъл твърди, че равновесният обменен курс на двете валути, който няма да създава нито инфлационен, нито дефлационен ефект, е около 1.10 щ. долара за евро. Публикуваните през седмицата фундаментални показатели на еврозоната разочароваха инвеститорите. Доверието на италианските потребители в икономиката на страната им е спаднало до най-ниското си от десет години насам ниво. Индексът, отчитащ показателя, който се изчислява от римския институт Isae въз основа на проучвания на нагласите на 2000 италиански домакинства, е спаднал до 99 точки през януари срещу 105 през декември 2003 година. Основната причина е фалитът на местната компания за млечни продукти Пармалат, която на 27 декември бе обявена в несъстоятелност от съда в Парма. Очевидно италианците са обезпокоени за персоналните си спестявания и финанси. Във Франция ръстът на индивидуалното потребление през четвъртото тримесечие на миналата година се е забавил до 0.4 срещу 0.8% през третото тримесечие. В Германия продажбите на дребно през изминалата година са намалели с 1% в сравнение с 2002-а заради 2.1-процентния спад на продажбите в магазините за нехранителни продукти. Японската йена поскъпна въпреки периодично обявяваните намерения на официалните власти да направят всичко възможно, за да предотвратят големи колебания на валутата. Търсенето бе стимулирано, след като второто по големина стопанство в света започна да се възстановява от третата поред рецесия за последните 12 години. Според официалната правителствена прогноза БВП на Япония ще се увеличи с 1.8% през идната финансова година, която започва на 1 април. Борсовият индекс NIKKEI 225 поскъпна с 28% през изтеклата година, като чуждестранните инвеститори са били нетни купувачи на акции на японски компании през 36 от последните 40 седмици. Най-едрите задгранични поръчки на японски корпоративни ценни книжа през минали месец са направени от фондови мениджъри от САЩ и Канада. У нас междубанковият валутен пазар през изминалата седмица не бе особено активен. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 71 млн. евро (139 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 30% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във