Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЕВРОТО - МЕЖДУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ВЪЗТОРЗИ И ИКОНОМИЧЕСКИЯ СКЕПСИС

Еврото пое дълбока глътка въздух в началото на тази година, след като премина през близко до нокдаун състояние в края на миналата. Обединената валута надигна глава и курсът й към долара тръгна нагоре. Анализаторите посочиха различни причини - тягостно дългия избор на нов президент на САЩ, очакванията за спад в американската икономика, доброто икономическо състояние на Европейския съюз.
Възходът на еврото предизвика голяма радост в ЕС и в Централната европейска банка (ЦЕБ). Острите критики срещу нея и председателя й - холандеца Вим Дуйзенберг, заприличали на вой в края на 2000 година, затихнаха. Забравени бяха обвиненията срещу ЦЕБ в престъпно бездействие, натякванията срещу Дуйзенберг, че приказва каквото му дойде на ум и така е помогнал извънредно много на долара да мачка своя европейски съперник. Еуфорията стигна дотам, че даже Великобритания, която ревниво се пазеше да покаже топли чувства към еврото, заговори, че при определени обстоятелства може да промени отношението си към него. А участници на годишния икономически форум в Давос уверяваха, че 2001 ще бъде Година на Европа, че валутата на ЕС я чака триумф, когато на 1 януари 2002 г. стане истинска - ще се появи във вид на реални банкноти и монети.
Всичко това стана за твърде кратък период от време. Радостта и еуфорията обаче не попречиха на анализаторите да си задават въпроси. Първият и може би най-важният - в каква степен единната европейска валута, на пръв поглед чисто икономическо явление, е заредена с политика, в каква посока ще върви тази политика в бъдеще? Вторият - кой ще има последна дума при определяне на политиката, свързана с еврото като валута, след като е публична тайна напрежението между ЦЕБ и Съвета на министрите на ЕС?
Резонни въпроси! Няма и най-малко съмнение, че превръщането на еврото в истинско разплащателно средство от началото на другата година ще се отрази най-пряко върху финансите, индустрията, селското стопанство, върху целия живот в обединена Европа. Тъй като тази Европа иска да бъде още по-обединена - въвеждането на еврото в обращение ще рефлектира и в други европейски страни. А тъй като Европа е крайно отворена към света, последствия ще има навсякъде.
По тази причина и водена от мисълта, че до влизане на еврото в прякото обращение остава съвсем малко време, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) реши да включи темата за новата валута в дневния ред на последната си зимна сесия, състояла се в края на януари в Страсбург. Строго погледнато, можеше и да не прави това - еврото е рожба на ЕС, не на Съвета на Европа. Но още преди осем години, когато се разбра, че ЕС иска и ще има единна валута, парламентът на най-голямата европейска организация прие специална резолюция. В нея бе заявено: Въвеждането на еврото ще има най-сериозен ефект и върху другите (извън ЕС) страни в Европа, както и извън континента.
Докладът по темата ПАСЕ повери на швейцарския радикал-демократ Клод Фрей. Заглавието му бе красноречиво: Еврото и Велика Европа. Асамблеята покани и шефа на ЦЕБ Вим Дуйзенберг. Той прие да говори пред депутатите в Страсбург, но при едно условие: след това да няма среща с журналисти. Ведрите новини около валутата на неговата банка не предвещаваха тя да е бурна, каквато би била например месец по-рано, но знае ли човек...
В доклада си Фрей анализира етапите, през които премина идеята за създаване на евро, и я нарече стъпка към създаване на Европейски съединени щати. Разбира се, той не подмина причините, довели до обезсилването на общата европейска валута в края на миналата година, за да не се повтори това. Но тъй като любимата теза, към която докладчикът непрекъснато се връщаше, бе в континентална Европа еврото най-широко се приема като политически проект, той с удоволствие даде превес на политиката над икономиката. И направи доста интересно предложение в проекта за резолюция, предложен за гласуване. Според него, за да не се допусне ново отслабване на еврото, в Европа трябва да бъде създаден истински политически съюз, а целият континент трябва да започне да говори с един глас. Ако това не стане, еврото и единната икономическа и валутна политика на ЕС въобще са обречени на провал, пророкува Фрей.
Преценките му бяха приети много добре, но и с известна изненада. Добре, защото повечето депутати в ПАСЕ са от страни, които не членуват в ЕС и като правило не са богати. Тези страни мечтаят да се присъединят към съюза, защото знаят колко благотворно се отразява членството върху икономиките на държавите в клуба на богатите. Настояването за създаване на истински политически съюз в цяла Европа бе прието като стъпка към реализиране на тази мечта.
Що се отнася до депутатите от страните, кандидатстващи за приемане в ЕС и членуващи в Съвета на Европа, Фрей намаза с масло и тяхната филия. Той включи в проекта си за резолюция предложението страните от ЕС, които приемат еврото, да засилят сътрудничеството с държавите кандидатки за членство в ЕС, като обърнат особено внимание на външните им дългове и трансформирането на по-голямата част от тях в евро.
Най-голямата изненада, разбира се, бе, че докладчикът от Швейцария - страна, която, поне засега, няма намерение да влиза в ЕС, изложи разсъждения, присъщи на най-заклетите привърженици на една много единна Европа.
Докладът предизвика много размисъл. Рядко напоследък някой бе поставял така открито връзката между политика и икономика при цялата важност на тази обвързаност сега, когато се гради една съвсем нова Европа.
Точно тази категоричност сякаш притесни Вим Дуйзенберг. В словото си пред асамблеята той благодари за добрите думи към ръководената от него институция (всъщност и към за себе си, въпреки че не бе споменат изрично). Обясни какви кампании подема банката, за да доближи еврото до обикновените хора, какви мерки се обмислят за борба с евентуални фалшификации на новата валута и с очакваните действия на организираната престъпност след въвеждането й. Накрая той отхвърли, макар и дипломатично, само един момент в доклада, но затова пък най-съществения. Постановката на Фрей за истински политически съюз в Европа била интересна, но доста обща и разводнена. По тази причина Дуйзенберг се съмнява, че сега е време да се говори или да се действа за реализирането й.
Дуйзенберг не прегърна идеята на Фрей най-малко по две причини. Той чудесно знае, че ред държавници в ЕС сега говорят за постепенно разширяване на съюза на Изток, но вътре в себе си силно се съмняват дали това трябва да стане. Как при това положение да се подкрепя един апел за още по-обединена Европа? После Дуйзенберг и ръководената от него ЦЕБ са в момента са в тиха, но остра схватка със Съвета на министрите на ЕС. Залогът в нея е огромен - определянето на политиката, свързана с еврото като валута, покрай това и на висшата политика. В такава обстановка той вероятно е преценил, че е по-добре човек да не се ангажира с мнение по идеи, опиращи до тази политика, и то изказани не в ЕС, а в друга европейска организация.
Като цяло с обсъждането на доклада, с гласуването на предложената резолюция към него ПАСЕ даде урок на ЕС по европеизъм. Нямаше да се стигне дотам, ако в Брюксел имаше повече политическа смелост.
Напоследък обаче тя често липсва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във