Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЕВРОТО ИЗПРАТИ НАЙ-УСПЕШНАТА СИ ГОДИНА

Единната европейска валута регистрира най-високите в четиригодишната си история котировки спрямо всички основни конвертируеми валути. Този резултат в най-голяма степен се дължи на слабия долар, който само през 2003 г. загуби над 15% от стойността си спрямо еврото. Единната европейска валута вече надскача с 42% минималните си нива спрямо долара, които имаше през 2001 година. Котировките на английската лира към щатския долар пък са най-високите, откакто паричната единица на Великобритания напусна европейския валутен механизъм през 1992 година. Японската йена е поскъпнала с почти 11% спрямо долара през изминалата година и без периодичните интервенции на Бенк ъф Джъпен за овладяване на растежа й тя щеше вече да струва под 100 йени за един долар. Заболяването на зелените пари произтича от рекордните дефицити и нищожните лихви в САЩ в съчетание със заплахата от терористични атаки срещу американците във всички краища на света. В навечерието на коледните празници шефът на вътрешната сигурност на Щатите Том Ридж повиши на четвърта степен (при най-висока пета) нивото на готовност на страната за защита срещу терористични акции, което допълнително натисна надолу долара. Валутата вече гледа към следващите психологически равнища от 1.25 и 1.26 щ. долара за едно евро. Анализаторите очакват щатската парична единица леко да омекне - до 1.18 щ. долара за евро в началото на идната година, преди отново да започне да пада.Дефицитът по текущата сметка на САЩ достигна 135 млрд. щ. долара през третото тримесечие, а основната лихва зад Океана е на най-ниското си от 45 години насам ниво от едва 1 процент. За сравнение, дванадесетте държави от еврозоната имат 5.6 млрд. евро излишък по текущата си сметка и двойно по-висок основен лихвен процент. Същевременно комбинираната стойност на директните и портфейлните инвестиции, които са се влели в общността, е била 18.2 млрд. евро през октомври срещу само 1 млрд. евро през септември.Щатският долар продължава да поевтинява, независимо че в страната започна мощен икономически растеж. Може да звучи парадоксално, но именно доброто здраве на щатското стопанство може да се окаже част от проблема на зелените пари. Американците пестят толкова малко, че техните разходи трябва да се финансират от чужденците. Този ефект обяснява защо недостигът по текущата сметка на страната расте толкова бързо. Валутите обаче не са просто символи на икономическа мощ, а преди всичко активи, от които се очакват доходи. Очевидно нищожната лихва на САЩ не може да привлече инвеститорите. А почти всекидневните разкрития за измами от щатските корпоративни колоси, взаимни фондове, банки, дилъри, застрахователни компании, пенсионни фондове и кой ли не, отказва вложения в страната на неограничените възможности и най-големите ентусиасти. Поради това чуждестранните инвестиции в САЩ, които доскоро бяха предимно частни, започнаха да пресъхват. През изминалата 2003 година централните банки по света прибавиха резерви, чиято доларова равностойност е около 44 млрд., като основния дял в тях заемат щатските долари. В тази сума се крият мащабните доларови покупки на централни банки в страните от азиатския регион, които се опитваха да спрат поскъпването на националните си парични единици, което подяждаше печалбите на фирмите, избрали Америка за крайна точка на износа си. По сметки на щатската инвестиционна банка Голдмън Сакс (Goldman Sachs) валутните резерви на тези азиатски банки са се повишили от 1 януари до 1 септември 2003 г. с равностойността на 299 млрд. щ. долара, а към началото на декември в трезорите им са влезли поне още 50 млрд. щ. долара. Основната част от тези суми отново е в зелени пари. По оценка на Международния валутен фонд, към края на септември общата доларова равностойност на валутните резерви на централните банки по света е била 2.9 трлн. щ. долара. От тях 590 млрд. долара са били струпани в Азия. Почти две трети от тези суми отново са били в щатски долари. Въпросът сега е докога тези банки ще трупат или задържат активи, с които не се случва нищо друго, освен да се обезценяват. Но тъй като не са задължени да реализират печалби, управителите на централните банки не са така загрижени от подобни факти, колкото колегите им - частни банкери. Дори те обаче едва ли биха искали да инвестират трудно спечелените пари на народите си в един непрекъснато обезценяващ се актив. Икономистите на Голдмън Сакс пресмятатче ако са правилно диверсифицирани, чуждестранни банкови резерви трябва да са разпределени така: 61% в щатски долари, 32% - в евро и 7% в йени. Банките вече са започнали да се изтеглят от американската към европейската валута. Въпреки това към края на 2002 г. едва 18.7% от портфейлите им са били в евро (срещу 12.7% през 1999 г.) и надали през тази година картината се е променила чувствително. Главният икономист на Голдмън Сакс Джим О'Нийл предполага, че централните банки все повече ще се ориентират към изгодите от диверсификацията. Тази промяна ще е жизненонеобходима за институциите от Азия, които държат близо 70% от лавинообразно растящите си резерви в зелени гущери. Досега основната грижа на централните банкери в тях бе да задържат падането на щатската към националните им валути. Но О'Нийл смята, че когато осъзнаят, че Америка не е чак толкова важен експортен пазар, те ще променят нагласата си. Икономистът очаква магичния момент, в който азиатските държави ще разберат, че регионалният им пазар е много по-важен от американския. И тогава купищата доларови резерви ще станат излишни, а отражението на последвалата реакция върху долара ще бъде катастрофално.Силното еврообаче е лоша новина за европейските фирми, макар че тя означава евтина почивка за служителите им, примерно във Флорида. Износът на тези фирми за САЩ се оскъпява, докато доставката на американските стоки става по-изгодна както на местния пазар, така и в Европа. Увеличението на износа и намалението на вноса пък ще помогне на Америка да намали огромния си дефицит по търговския баланс, респ. по текущата си сметка. Поне така пише в учебниците. В миналото падащият долар наистина предизвикваше ограничение на вноса в САЩ. Днес обаче валутните движения не са толкова ефективни, както преди години, за да балансират икономиките. Растящата глобализация и ниската инфлация вече не позволяват на едни компании да печелят драстично за сметка на други. Освен това по провило трябва да мине поне една година, докато производители и потребители се пренастроят към промените в цените. Така че щатският долар ще трябва още дълго да поевтинява, преди да бъдат компенсирани дисбалансите в американската икономика. А всъщност зелените пари не са чак толкова евтини - претеглена през търговските сделки, цената им все още е над средната за последните 30 години. Така че по-нататъшното поевтиняване на щатския долар, за което става дума, няма да изненада никого и прогнозите за 1.40 щ. долара за едно евро към края на 2004 година стават все по-реални.

Facebook logo
Бъдете с нас и във