Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЕВРОТО ИМА ПРОБЛЕМИ С ДОВЕРИЕТО

Единната европейска валута регистрира най-ниското си от три и половина месеца насам ниво спрямо щатския долар и почти се докосна до 87 цента. Сривът й започна още в края на миналата седмица след решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да остави без промяна основните лихви на еврозоната. Последва публикуването на не особено благоприятни данни за стопанствата на страните членки на Евроленд, като най-критично се оказа доверието в тях. Във Франция индексът, следящ доверието на потребителите в икономиката на страната, спадна от +4 през февруари на +2 точки през март. В Италия февруарският индекс на доверие на производителите намаля с шест пункта в сравнение с януарската си стойност. Доверието на бизнеса в икономиката на еврозоната през март пък буквално потъна до 0.59 (при 0.97 точки за февруари). А мартенският индекс на бизнесактивността намаля с един пункт.
Все пак, в средата на седмицата еврото поукрепна. От една страна, валутните играчи започнаха да закриват позициите си и да реализират печалби. От друга, по-слабите фундаментални показатели и мартенското увеличение на безработицата в Германия вдъхват увереност, че ЕЦБ ще повиши лихвите другата седмица, за да стимулира растежа. Френският финансов министър Лоран Фабюс пък заяви, че след въвеждането на евробанкнотите и монетите като законно разплащателно средство от началото на следващата година единната европейска валута ще излезе от анонимност и ще започне да поскъпва. Той подчерта, че много по-важна е нейната стабилност, а не обменното й ниво към конкурентите.
Централната банка на Великобритания намали на 5 април ключовата си лихва по кредитите с 25 базови точки - до 5.50 процента. Мярката бе мотивирана с увеличаващите се рискове за стопанството на страната, предизвикани от охлаждането на световната икономика. Сривът на световните борси, ниската инфлация, която е под препоръчвания от Бенк ъф Инглънд праг, и не на последно място масовото разпространение на шап в страната също допринесоха за решението на централните банкери. На пръв поглед последната причина изглежда абсурдна. Но заболяването ще се отрази негативно не само на селскостопанския сектор, а и на селския туризъм на Великобритания, които ще имат нужда от допълнителен стимул.
Щатският долар отбеляза най-високата си котировка спрямо йената от почти две години и половина насам - 126.84 йени, докато към европейските валути поскъпна до невиждани от четири месеца нива. При това на фона на непрекъснато поевтиняващите щатски борсови индекси. До голяма степен това се отдава на мощния приток на инвестиции към САЩ, който се увеличи рекорно през последната седмица на март.
Получавани икономически данни все още сочат охлаждане на щатската икономика. Индексът на бизнесактивността NAPM в промишления сектор се повиши до 43.1 точки през март, а се очакваше нивото му да е 42.2 пункта. Макар и по-добър от прогнозите, резултатът е под 50 точки, което показва, че промишленият сектор продължава да се свива.
Валутни анализатори прогнозират, че ако щатският долар отново атакува ниво 87 цента към еврото и го пробие, той ще поскъпне до 0.8480 USD/EUR.
Японската йена загуби почва още след обявените резултати от поредния тримесечен обзор на централната банка. Той показа, че ключовият дифузионен индекс на бизнесактивността на основните производители TANKAN за периода януари-март е достигнал -5 точки срещу +10 през последните три месеца на миналата година. Индексът на водещите индикатори през февруари пък е намалял с 1.5 точки в сравнение с януарската си стойност. И единствено февруарските разходи на японските домакинства са отбелязали лек годишен ръст - 0.1 процента.
Обезценяването на йената разтревожи японските политици и икономисти, които подчертаха, че то ще предизвика икономически и дипломатически последствия. Според японското правителство, резкият спад на валутата ще раздразни САЩ и Азия и дори може да доведе до валутна криза, подобна на азиатската от 1997-1998 година. Управителят на китайската централна банка Дай Ксианлонг е на същото мнение. Той прогнозира още по-големи загуби на йената, които могат да доведат до девалвация на валутите на Югоизточна Азия. А азиатското издание на Уолстрийт Джърнъл публикува статия, в която се позовава на двама щатски сенатори, които заявяват, че САЩ няма да толерират слаба йена, докато Япония не положи повече усилия да ликвидира лошите кредити на банките си.
У нас междубанковата валутна търговия бе много активна. До известна степен и поради настъпилия срок за балансиране на задължителните резерви на търговските банки в БНБ. Среднодневните изтъргувани обеми бяха в размер на 195 млн. г. марки при 26-процентно участие на щатския долар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във