Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЕВРОТО Е ВЕЧЕ ВЪВ ВЪЗДУХА

Единната европейска валута поскъпна с 2% към щатския долар и с 3% спрямо японската йена и английската лира през първия работен ден на новата 2002 година. Този успех бе обяснен с гладкия преход към физически разплащания с евробанкноти и монети от 1 януари, който се смята за най-мащабната логистична операция в света след десанта на съюзническите войски в Нормандия на 6 юни 1944 година. За всеобща изненада на повечето валутни анализатори новото разплащателно средство, заменило националните валути на 12-те страни членки на еврозоната, бе посрещнато възторжено дори от германците, за които се твърди, че са обичали марката повече от собствените си съпруги. Според някои наблюдатели, докато валутните пазари се отнасят приятелски към новоизсечената валута, тя ще продължи да се търгува стабилно. Те напомнят, че през тригодишния период, докато съществуваше като безналично разплащателно средство, еврото винаги регистрираше максималните си котировки спрямо основните си конкуренти в първата седмица на януари. Това трябва да означава, че може да се очаква силно представяне на единната валута в краткосрочен план. В по-далечна перспектива обаче всичко ще зависи от посоката на капиталовите потоци. Ако те се преориентират към страните от еврозоната, единната валута ще поскъпне. Валутните анализатори обаче не очакват инвеститорите да изтеглят парите си от САЩ и да ги вкарат в Европа. Най-ентусиазиран прием на новата валута оказа Китай. Тукашните управници се надяват еврото да ограничи доминиращата роля на щатския долар и да утъпка пътя за по-активен търговски и инвестиционен обмен между Евроленд и най-гъсто населената държава в света. Пекин отдавна проучва възможностите да балансира политическата и търговската мощ на САЩ, като провежда мултиполярна външна политика. Китайските икономисти смятат, че еврото ще намали рисковете за тяхната страна при търговските й операции с държавите от еврозоната, свързани с колебанията в курсовете на отделните национални европейски валути. Европейският съюз е третият по големина търговски партньор на Китай след Япония и САЩ, като през 2000 г. общият му търговски обмен със страната на мандарините достигна 69 млрд. щ. долара. Подобно е състоянието и в областта на инвестициите - там Евроленд се нарежда след САЩ и Хонконг. По данни на официалната статистика през първата половина на 2001 г. в Китай са инвестирани директно 20.7 млрд. щ. долара. Едва 1.35 млрд. щ. долара от тях са дошли от 12-те членки на еврозоната. Експериментът евро започна точно когато страните, обединили се в Евроленд, очакваха икономическият им растеж да е най-нисък за периода след 1993 година. Техните правителства се надяваха, че с унифицирането на пазарите и с елиминирането на валутния риск, генериран от колебанията на националните им парични единици, стопанствата им ще станат по-конкурентоспособни и ще се стимулира търговията, туризмът и инвестициите. През 2000 г. БВП на еврозоната се повиши с 3.4% и така се оформи най-високият му ръст за последните десет години. Прогнозите за 2001 г. обаче са, че икономиката на Евроленд ще се охлади, което се отдава на рецесията, застигнала едновременно (за първи път от 1974 г. насам) САЩ, Германия и Япония. Терористичните атаки срещу Щатите през септември 2001 г. пък допълнително свиха търсенето и задълбочиха икономическите проблеми в тази страни. На практика единната европейска валута се огъна още през първата година от съществуването си и на 3 декември 1999 г. за първи път поевтиня под 1 щ. долар. От въвеждането й като обща валута за безналични разплащания на 1 януари 1999 г. досега еврото е поевтиняло с 23% спрямо щатския долар, с 12% към английската лира, с 11% към японската йена и със 7% в съотношението му с швейцарския франк. Средната му стойност към щатския долар през 2001 г. бе 89.54 цента. Мнозинството валутни анализатори отдават слабостта на единната европейска валута на недалновидните действия на Европейската централна банка, която продължава да се ръководи от инфлацията и от паричното предлагане при определяне на лихвената си политика. А Федералният резерв на САЩ и Бенк ъф Инглънд отдавна загърбиха тези показатели и се стремят главно да стимулират икономическия растеж. Освен това политиката на ЕЦБ е доста непрозрачна и неразбираема за финансовите играчи. Тя е единствената голяма централна банка, която не публикува извадки от обсъжданията на паричната политика и гласуването на членовете на управителния си съвет. Дали навлизането на еврото във физическо обращение ще наклони везните в негова полза ще покаже бъдещето. Засега повечето валутни анализатори прогнозират, че до края на 2002 г. то няма да може дори да се изравни по стойност с щатския долар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във