Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЕВРОПА ЛИКУВА, АЗИЯ И ЛАТИНСКА АМЕРИКА НЕДОВОЛСТВАТ ОТ СЛАБИЯ ДОЛАР

Еврото преодоля поредното важно техническо препятствие от 95.95 цента към щатския долар, възползвайки се от неубедителните данни за щатската икономика и от предпазливия подход на инвеститорите към активите в щатски долари. Съмнителните счетоводни практики на щатските корпорации, паническият ужас от нови терористични атаки срещу САЩ и ескалиращото напрежение в Близкия изток отклоняват парите към по-сигурни убежища. В момента това са европейските валути, правителствените облигации и паричните единици на суровинните държави - например австралийският долар. Възходът на еврото определено радва високопоставените чиновници от Стария континент, които не скриха чувствата си след срещата на финансовите министри от Г-7 в канадския град Халифакс на 14 и 15 юни. Министърът на финансите на Германия Ханс Айхел заяви пред медиите, че не се опасява от отрицателно влияние на по-скъпата единна европейска валута върху местните износители. Новоизбраният финансов министър на Франция Франсиз Мер пък отбеляза, че силното евро ще помогне на Европейската централна банка в борбата й с инфлацията в еврозоната. А комисарят по паричната политика към Европейския съюз Педро Солбес каза, че поскъпването на единната европейска валута е подкрепено от фундаменталните икономически показатели на страните от Евроленд. Всички изказвания гравитираха около постановката, че силното евро е добра новина от гледна точка на регулирането на инфлацията. Икономисти пресмятат, че 6-7-процентно увеличение на коригираната съобразно изтъргуваните обеми цена на еврото спрямо кошницата от основните конвертируеми валути има същият ефект както повишението на лихвите с 1 процент. От януари насам еврото е поскъпнало с около 3% към въпросната кошница, което е равнозначно ЕЦБ да е качила лихвите с половин процент. Щатският министър на финансите Пол О'Нийл първоначално отказа да коментира валутните котировки, но след кратък размисъл потвърди, че няма промяна в официалната политика на страната по отношение на силния долар. По оценка на анализатори от бранша това е доста лицемерно твърдение, доколкото всички предприети напоследък мерки на администрацията на Джордж Буш защитават местните производители от скъпия долар. Цената на щатската валута вече е напълно независима от основните икономически показатели на САЩ и в общи линии следва котировките на щатските борсови индекси и... лошите новини. Например доларът не направи възходяща корекция, въпреки публикуваните в началото на седмицата добри данни. Новостроящите се жилища в Щатите през май са се увеличени с 11.6%, а разрешителните за нови строежи - с 2.6 процента. Индексът на потребителските цени през същия месец пък не е променил стойността си спрямо април и се е увеличил с 1.2% на годишна база - доказателство за липса на инфлационен натиск в страната. Майският индустриален продукт на САЩ обаче е нараснал със скромните 0.2%, а използваемостта на мощностите остава 75.5% - една от най-ниските в историята на показателя. Когато обаче се разбра, че търговският дефицит на САЩ през април е скочил до рекордните 35.9 млрд. щ. долара, а дефицитът по текущата сметка на страната през първото тримесечие на тази година е достигнал шокиращите 112.5 млрд. щ. долара, зелените пари потънаха и спрямо йената, и към европейските си съперници. Еврозоната не изпрати убедителни икономически послания на валутните търговци, което не попречи на еврото да поскъпне над 96 цента за един долар. Индустриалният продукт през април е намалял с 0.5% в сравнение с март и с 1.2% на годишна база. Евростат - статистическата агенция на Европейския съюз, пък потвърди на 18 юни, че индексът на потребителските цени в Евроленд през май се е повишил с 2% спрямо същия период на миналата година - точно според изискванията на Европейската централна банка. Инфлационни опасения обаче буди годишната стойност на базовата му съставка от 2.6% - без цените на енергията, хранителните продукти, тютюна и алкохола. Доверието на потребителите в икономиката на Италия през юни е намаляло до най-ниската си стойност от две години насам, главно под влияние на загубите и масовите съкращения във Фиат. Автомобилната компания има около 5% принос за БВП на страната. Японската валута отново атакува нивата под 124 йени за един щатски долар въпреки страховете на инвеститорите от нови интервенции на централната банка на страната. Официалните власти периодично напомнят, че ще направят всичко необходимо, за да не позволят на йената да поскъпне и така да се намалят приходите от износ. През май търговският излишък на Япония се е увеличил със 715% в сравнение със същия период на миналата година и със 17.1% спрямо април. Според икономисти обаче, връщането към растеж няма да стане само с износ, а трябва да се отстранят няколкото основни причини за икономическия спад в страната - продължаващото вече 11 години намаление на цените на земята и падащите от четири години насам цени на потребителските стоки. Това затруднява компаниите да връщат заемите си, а банките, затлачени от трилиони йени необслужвани задължения, отказват да отпускат кредити. И други зависими от търговския обмен азиатски държави освен Япония не преливат от радост заради слабия щатски долар. През април потребителските цени в Сингапур са намалели с 1.1%, а в Хонконг - с 3.1 процент. В крайна сметка това ще предизвика дефлация, по-ниски лихви и евентуални държавни намеси на валутните пазари. Нищо чудно да се стигне до координирани азиатски интервенции, което би било първата в историята акция от подобен род. Слабият долар не устройва и латиноамериканските държави, доколкото стоките и суровините, които изнасят, са оценени в долари и губят конкурентоспособността си на щатските пазари.У нас през изминалата седмица междубанковият валутен пазар бе с нормална за сезона активност. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 101 млн. евро (198 млн. г. марки). Сделките в щатски долари заемаха 25.4% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във