Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЕВРОКОМИСИЯТА ДАДЕ ТОН ЗА ОДАТА НА РАДОСТТА

Всички у нас вече чуха, че България е функционираща пазарна икономика. Не всички обаче разбраха как тя би трябвало да се справи с конкурентния натиск на пазарните сили в Европейския съюз в средносрочен период, при условие че продължи изпълнението на програмите за реформи и с отстраняването на съществуващите трудности. Този явен политически реверанс на Европейската комисия се превърна в поантата на тазгодишния й редовен доклад за напредъка на страната ни към членство в ЕС. Така за първи път от началото на изнурителния български европоход миражът на присъединяването започва да придобива по-конкретни очертания. Пък и независимо от това дали потупването по рамото в тазгодишния доклад е компенсация за отпадането ни от първата вълна на разширяване на Евросъюза или не, той е най-доброто, което Брюксел е писал за нас през последните години. Проблемът сега е хвалебствените нотки да не главозамаят излишно администрацията ни и съдебната система, които според комисарите като че ли отново са черните овце във ваклото ни стадо. Ако държавните чиновници не се разделят час по-скоро с ориенталската си мудност и навици, критиките за недостатъчния ни капацитет за прилагане правото на Общността едва ли ще секнат.Колкото до наместниците на Темида, те сами си направиха харакири с непрестанните скандали в системата. Приемането на Стратегията за реформа в съдебната система напълно избледня пред оспорването на легитимността на главния прокурор и председателите на върховните съдилища, атакуването на промените в Закона за съдебната власт и честото разчистване на лични сметки по оста прокуратура-следствие.Вместо размисъл появата на първия лъч светлина в тунела към Евросъюза предизвика такъв възторг из по-високите етажи на властта, че обитаващите ги почти в хор подхванаха одата на радостта за българската икономика (б. а. - Деветата симфония на Бетовен, известна и като Одата на радостта е официалният химн на Европейския съюз).Самочувствието на управляващите бе напомпано допълнително и от факта, че макар и не в мечтания от нас вариант, Европейската комисия посочи 2007 г. като ориентировъчна дата за присъединяването ни. Обещанието за изработването на нова пътна карта за страната ни и засилена финансова подкрепа по програмите ФАР, ИСПА и САПАРД, след приемането на десетте отличнички от Централна и Източна Европа, също минават за обнадеждаващи новини. Странно е само, че въпреки демонстрирания завиден синхрон от българските политици, мелодията от тяхното изпълнение така и не успя да стигне до душите на широката публика. Може би защото нямаше концерт пред храм-паметника Александър Невски или защото си знаем, че втората сериозна крачка към Брюксел (първата бе при поканата да започнем преговори на Европейския съвет в Хелзинки през 1999 г.) стана, без да изпълняваме и наполовина критериите от Копенхаген. Който ни убеждава в противното, би трябвало да обясни поне странната метаморфоза в думите на недолюбвания у нас комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген. В началото на годината той свързваше скорошното българско членство само с чудо. Но ето, че в сряда (9 октомври) Мистър Разширяване звучеше доста по-мажорно, когато споменаваше България от трибуната на Европарламента. Голямата политика дори го накара да направи йезуитското напомняне, че, видите ли, България и Румъния остават под чертата, тъй като те самите са поискали така.А иначе с Ферхойген или без него ние си оставаме предпоследният вагон в еврокомпозицията. Навремето Костов се оправдаваше с лошото наследство от социалистите. Сега от НДСВ пък не пропускат да се похвалят колко голям напредък в преговорите са постигнали след затлачването им от дипломацията на сините. Нищо че малцина, освен членовете на работните групи, са запознати с ангажиментите, които поемаме при затварянето на преговорните глави, а позициите по тях бяха дискретно свалени от сайта на Външно министерство в ИНЕРНЕТ. Усмивката през зъби, с която Брюксел ни дарява напоследък, все по-често кара хората във властта да потриват доволно ръце и колко много сме изпреварили Румъния. Перченето пред северната ни съседка, която и тази година не бе оценена като пазарно стопанство, не е особено уместно. София отдавна е с едни гърди по-напред от Букурещ, поне що се отнася до преговорите. Но от това надеждите, че печалноизвестната формула 10+2 може да бъде трансформирана, като България и Румъния получат отделни писти, съвсем не изглеждат по-лесно изпълними. В края на краищата времето на компромисите все някога свършва и да не останем с Одата на радостта наполовина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във