Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ДЪРЖАВНИТЕ КНИЖА ГУБЯТ ЦЕНАТА СИ

Близо 10 млрд. лв. или 55% от активите на банките са предоставени под формата на кредити на фирми и граждани. В държавни ценни книжа (ДЦК) са вложени общо 19%, или 3.5 млрд. лв. от всички активи на банковата ни система, които са 18 млрд. лева. Останалите средства са предоставени на други финансови институции - предимно първокласни европейски банки, под формата на депозити. Най-доходоносни са средствата, с които са кредитирани клиентите, след тях са инвестициите в ДЦК и на последно място е ресурсът, даден като депозити на други банки. Това е и една от основните причини кредитните институции у нас да обръщат такова внимание на заемите. Всяка търговска банка разполага както със собствен, така и със заемен ресурс, привлечен от фирми, от граждани, както и от други финансови институции. Тези средства имат своя цена, изразена като лихвен процент, който се начислява по текущите и по депозитните сметки на клиентите. Тази цена може да се повиши, а оскъпяването (което в момента е 8%) зависи изцяло от регулаторния орган, сиреч от Българската народна банка. Трябва да се отбележи, че точно такъв процент от привлечените суми банките са длъжни да поддържат в постоянна наличност по безлихвените си сметки в Централната банка или като левова касова наличност. Това са т. нар. минимални задължителни резерви. Иначе казано, една банка може да оперира с едва 92 лв. от всеки 100 лв. от привлечения ресурс. Именно около размера на тези резерви се спори при разговорите между Международния валутен фонд, БНБ и Министерството на финансите. Фондът настояваше резервите да се увеличат до 11% от привлечените средства, но едва половината от наличностите в левовите каси да се признават като резерви. Това означава, че близо 500 млн. лв. ще престанат да работят активно за банковата ни система и да й носят приходи. Приходите, които в момента се изкарват от инвестирането на 92 лв. активи, покриват разходите по 100 лв. пасиви, а дори носят и печалба. Ако предложението на Фонда се приеме, банковата ни система ще бъде принудена да покрива привлечените 100 лв. с получените приходи от инвестирането на едва 89 лв., а и да печели от това. За да изкарват същите печалби, но вече с по-малко налични средства, банките ни ще бъдат принудени да предоставят кредити срещу по-висока лихва, което от своя страна ще отблъсне крайните потребители и ще доведе до така желаното намаляване на темповете на нарастване на кредитните портфейли. Другото искане на Фонда е да се изтеглят част от бюджетните средства, които различни ведомства държат по сметки в търговските ни банки. С това едва ли ще се постигне желаният ефект за охлаждане на кредитната експанзия на банките. Да не забравяме, че тези средства са обезпечени от кредитните институции с държавни ценни книжа. При евентуалното пренасочване на този ресурс към сметки в БНБ, автоматично отпада и блокировката върху ценните книжа, които обезпечават 100-процентово бюджетните наличности. Последиците ще бъдат няколко. Предлагането на книжа на вторичния междубанков пазар ще се увеличи драстично, а цените им ще се понижават с всяка следваща предложена за продажба ценна книга. Това неминуемо ще окаже влияние и върху резултатите от провежданите от БНБ аукциони за пласиране на ДЦК. Моята прогноза е, че Министерството на финансите вече ще се финансира от вътрешния пазар при по-висока цена. Банките ни ще имат свободата да избират дали да вложат така освободените левови средства отново в ДЦК, носещи 5% годишна възвръщаемост, или да ги пренасочат към кредитната си дейност, от която получават двойно повече. Личното ми мнение е, че банките ще насочат получените пари от продажбата на книжата като заеми за клиенти. Пазарът на ДЦК вече отчита тази тенденция, защото напоследък продавачите са повече от купувачите, в резултат на което цената на книжата пада. Така например ДЦК с остатъчен срок до падежа от пет години вече се търгуват при нива около 4.8 процента. А само допреди седмица същите се договаряха при 4.4 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във