Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Дръпнаха юздите на икономическия подем

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

Крамолите между САЩ и Китай засягат не само техните двустранни търговски взаимоотношения, но и взаимовръзките на всяка от тях с доставчиците от други страни. С една дума - засегнат е целият свят, ако се вземе  предвид, че двете страни създават почти 40% от световния БВП. Ето защо новата атака на Тръмп, предвиждаща  допълнително вдигане на митата и акцизите за вноса на китайски стоки, стегна  юздите на световния икономически подем. Тук е мястото да се каже, че в световен мащаб икономическият ръст все още е налице, безработицата се понижава, инфлацията и заплатите се увеличават, но напрежението по оста Вашингтон - Пекин увеличава  рисковете от задържането и дори от влошаването на тези глобални макроикономически позиции. Ако всички закани се изпълнят и протекционизмът  трайно завладее международните търговски взаимоотношения,  световният стокооборот ще се свие и глобалният икономически възход ще се забави с 0.8%, този на САЩ с 1%, а за  Китай забавянето ще е с 1.5 процента.

Това е основната причина инвеститорите да потърсят спирачките  и цените на корпоративните книжа да замрат на позициите от преди седмица. Там се застопориха и щатският водещ индекс Down Jones Industrial Average, немският DAX, японският NIKKEI и китайският Shanghai Comp - в момента са там, където бяха миналата  седмица. Цените на  алуминия и на медта  също заеха изчаквателна позиция.

Притесненията са си притеснения, но реалните икономически барометри дават знак, че е време централните банки да затягат паричната  си политика, за да могат своевременно да контролират икономическите процеси и да предпазят икономиките от прегряване. Ето защо Японската централна банка разреши по-гъвкаво пазарно определяне на доходността на облигациите. А все още се очаква ЕЦБ  да приключи до края на тази година с парично стимулиращата си програма за общо 2.6 трилиона евро и до средата на следващата година да предприеме стъпки за повишаване на  основната лихва в еврозоната. Bank of England увеличава основната си лихва с 25 базисни точки - до  0.75 процента. Пазарите очакват и Фед  да вдигне основната си лихва с 25 базисни точки на заседанието си в края на септември, когато се очаква тя да достигне границите от 2-2.25 процента.

Очакваното повишение на основните лихви повиши доходността на десетгодишните държавни облигационни емисии, носещи фиксирана лихва. В резултат на обратнопропорционалната зависимост цена/доходност цените им се понижиха. С 50 цента олекнаха щатските книжа и с 80 евроцента немските през  последните пет работни дни. По-евтино се търгуваха и десетгодишните книжа на Канада и Англия, както и на останалите държави от евроблока.

Книжата на страните от Централна и Източна Европа останаха незасегнати от световните пазарни тенденции. Търговията с десетгодишните чешки, полски, унгарски и румънски облигации е на позициите отпреди седмица, а именно 1.74, 1.23, 1.56  и 2.52 процента.

Сделките с българските  еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, също се сключваха на равнищата  преди седмица. Най-дългосрочните ни емисии с падежи 2035-а, 2028-а и 2027 г. продължават да се котират при съответно 2.5, 1.5 и 1.3% на годишна база. Книжата с падежи през 2024-а, 2023-а и 2022 г. също се задържаха на позициите от 0.47, 0.19 и 0.03% на годишна база.

Сделките с книжата ни, търгувани на вътрешния  вторичен междубанков пазар, също се сключваха на нивата отпреди седмица. Тези с падеж след три години при точно 0.00% на годишна база. По-дългосрочните, с падежи след пет и седем години  - при 0.1 и 0.6%, и най-дългосрочните - с падеж след девет години - при 0.8% годишно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във