Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Доларът опипва почвата

Щатската администрация допусна три сериозни политически грешки от края на 2017-а насам. През декември 2017-а Конгресът намали данъците точно когато националното стопанство постигна пълна заетост. През април 2018-а Федералният резерв започна да затяга паричната политика, след като изтълкува погрешно временния икономически пик в резултат на данъчните редукции като тенденция за по-висок растеж. Месец по-късно президентът Доналд Тръмп се отказа от дългогодишната подкрепа на свободната търговия и наложи широк спектър от мита върху вноса от Китай.

Въпреки гафовете щатският долар продължи да поскъпва - нещо, за което всяка друга държава щеше да бъде наказана от валутните пазари, а кредитните агенции щяха да понижат рейтинга й. 

Обяснението е просто - статусът на американския долар като световна резервна валута. Той е като застраховка, защото гарантира достъпа до финансиране в тежки моменти. Дори и по време на кризи, причинени от Америка, каквато беше последната от 2008-а. Щатските облигации се ползват с привилегията да носят нулев риск според правилата на "Базел ІІІ". Рейтинговите агенции също правят каквото могат и оценяват американските ДЦК по-високо от облигациите на страните с по-ниска задлъжнялост и с по-висок ръст, но пък валутите им нямат резервен статус. Черешката на тортата е, че централните банки държат над 60% от обявените си чуждестранни резерви в размер на 11 трлн. щ. долара в зелени пари.

Тези привилегии, които водят началото си от октомври 1976-а (когато доларът е пуснат да плава свободно), не могат да продължат вечно. Американската валута е под растящия натиск на сериозен проблем. Щатското стопанство е тежко задлъжняло и непродуктивно, но Тръмп не е склонен на разумни реформи и на затягане на фискалната политика. Той вижда по-голяма политическа изгода от възстановяването на американската конкурентна мощ чрез обезценяване на долара. Поради което подкрепя процикличните фискални разходи, натиска шефа на Федералния резерв Джеръм Пауъл да понижи лихвите и периодично провежда словесни интервенции срещу американската валута - все похвати, несъвместими със силен долар.

Много валутни анализатори вещаят обрат във възходящото движение на зелените пари и поевтиняването им през тази година. Доколко и кога това ще стане зависи от множество геополитически и икономически фактори. Засега доларът остава стабилен, макар че загуби почти един цент към еврото на 20 февруари в очакване да бъде огласено резюмето от последното съвещание на паричния комитет на Федералния резерв на 29 и 30 януари. То показа, че щатските парични стратези смятат, че  решението им да спрат временно повишението на лихвите крие малък риск и  множество преимущества, защото ще им даде време да оценят ефекта от забавянето на световното стопанство, както и от направените вече лихвени увеличения върху американската икономика. Банкерите обмислят също да забавят и дори да сложат край на редукцията на банковия баланс в размер на 4 трлн. щ. долара - процес, за който се предполагаше, че е на автопилот. Без отговор остана въпросът колко дълго ще пасува Федералният резерв по отношение на паричната си политика и дали следващото лихвено движение няма да е по-скоро надолу, а не нагоре.

У нас

междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 5053 млн. евро (9884 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.62% дял от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във