Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ДОЛАРЪТ НЕ ПРЕДАВА ФРОНТА

Щатският долар поскъпна почти до 125 йени и до 88.50 цента към еврото в средата на изминалата седмица. Същевременно, за първи път от лятото насам, щатският борсов индекс DJIA надхвърли 10 хил. пункта, а технологичният NASDAQ се изкачи над 2 хил. точки. Добрата форма на американската валута поддържат главно поредицата добри фундаментални икономически данни за икономиката на САЩ. Най-мощен тласък доларът получи от изненадващия скок на индекса, отчитащ активността в сферата на услугите в Щатите, който през ноември достигна 51.3 точки срещу 40.6 през октомври. А както е известно, всяка цифра над 50 пункта е белег за растеж в сектора. Промишлената бизнесактивност през същия месец пък нарасна до 44.5 точки. Индивидуалното потребление през октомври се увеличи с 2.9% (най-големият скок на показателя от 1959 г. насам), докато индивидуалният доход се запази непроменен спрямо септемврийската си стойност. Продажбите на дребно през ноември са били с 2.4% повече от октомврийските и с 2.7% над миналогодишното си ниво за същия период. Икономическата статистика на еврозоната продължи да влияе отрицателно върху еврото. Безработните през октомври са били 8.4% от трудоспособното население на Евроленд - точно колкото и през септември. В Германия обаче през ноември нови 17 хил. души са останали без работа, защото свиващата се икономика принуждава компаниите да намаляват производството и разходите си и успоредно с това да съкращават работни места. Немският финансов министър Ханс Айхел пък предупреди, че рисковият сценарий на правителството е за 0.75% ръст на БВП на Германия през следващата година - доста под официално обявения 1.25-процентен растеж. При този вариант бюджетният дефицит на страната ще достигне 2.5% от БВП, а не заложените от кабинета около 2 процента. Според Айхел, всички държави от еврозоната, с изключение единствено на Люксембург, няма да успеят да постигнат заложените стабилизационни показатели поради световния икономически спад. Това ще отложи постигането на балансиран бюджет на Евроленд в периода между 2004 на 2006 година.На редовното си съвещание в четвъртък управителният съвет на Европейската централна банка запази основната лихва на еврозоната 3.25%, което и очакваха валутните играчи. Повечето икономисти прогнозират, че банката ще намали лихвените проценти по еврото през първата седмица на февруари следващата година. Ден по-рано подобно решение взе и английската централна банка. Тя остави без промяна - на 4%, краткосрочната си кредитна лихва поради очевидните признаци, че втората по големина икономика в Европа ще избегне рецесията и няма нужда от лихвени стимули. Докато стопанствата на САЩ, Германия и Япония бележат спад, БВП на Великобритания през третото тримесечие на годината е нараснал с 0.5%, след 0.4-процентен ръст през второто. Освен това англичаните харчат повече, отколкото жителите на другите развити държави. През ноември продажбите на дребно в страната са се увеличили, а цените на жилищата са нараснали. Индивидуалното потребление представлява 60% от БВП на Острова. Японската икономика продължава да се хлъзга надолу, което даде основание на международната рейтингова агенция Мудис Инвестърс Сървис (Moody's Investors Service) да последва примера на конкурентите си Фитч (FITCH) и Стандард Пуърс (SP) и да намали кредитния рейтинг на страната до нивото на италианския. БВП на Япония през периода юли-септември се е свил с 0.3 процента. По данни на финансовото министерство през същия период корпоративните печалби са намалели с 32.5%, а инвестициите са нараснали едва с 0.5% в сравнение с третото тримесечие на 2000 година. Според друго проучване пък, големите японски компании имат по-песимистични нагласи за икономиката на страната през четвъртото тримесечие на годината.Отрицателно влияние върху японската валута оказа съобщението, че местната строителна компания Аоки (Aoki) е подала документи в съда за рехабилитационна процедура, оставяйки дългове на стойност 384.1 млрд. йени към края на септември. Новината за фалита е знак, че има някакъв прогрес в японската структурна реформа, но засили допълнително страховете, че обременената от дългове банкова система на страната няма да издържи. У нас междубанковият валутен пазар бе доста активен. Среднодневните изтъргувани обеми достигаха 204 млн. г. марки, като сделките в щатски долари представляваха 28% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във