Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Доларът излъска имиджа си

Джанет Йелън "на изпит" пред журналисти

Федералният резерв започва през октомври да редуцира купищата активи в баланса си от 4.5 трлн. щ. долара, с което на практика стартира и демонтажа на основния стълб от следкризисната подкрепа за щатското стопанство. Процесът ще е бавен - първоначално намалението ще е само с по 10 млрд. щ. долара месечно. Основните лихви на страната остават в досегашния си диапазон от 1 до 1.25 процента. Но прогнозата за още един лихвен ръст до края на 2017-а се запазва. Предвиждат се и три лихвени увеличения през 2018-а, две през 2019-а и едно през 2020-а. Предизвиканите от ураганите Харви, Ирма и Мария разрушения и възстановителните дейности ще засегнат икономическата активност в краткосрочен план, но ако се съди от досегашния опит от подобни бедствия, те няма  да променят курса на националната икономика  в средносрочен аспект. Щатските централни банкери разчитат стабилният растеж и ниската безработица да доближат инфлацията до целевите 2% годишно, което ще подкрепи и политиката им на постепенно повишение на лихвите и изтеглянето  на паричните стимули. 

Това в резюме са основните вести от поредното официално съвещание на паричния комитет на Федералния резерв на 19 и 20 септември. Там  централните банкери потвърдиха заключението си, че "краткосрочните рискове за икономическата перспектива изглеждат като цяло балансирани" и намалиха на 4.1% предвижданията си за безработицата през 2018-а и 2019-а. Новите прогнози за икономическия растеж са за увеличение на БВП с 2.4% през тази година, с 2.1% през следващата и 2% през 2019-а. Инфлацията ще се задържи под желаните 2% през 2018-а и ще ги достигне през 2019-а. Председателят на Федералния резерв Джанет Йелън пък призна на пресконференцията след края на двудневното съвещание на банката, че тазгодишният инфлационен спад остава загадка и добави, че тя и колегите й са готови да променят инфлационната перспектива, ако се налага.

Макар че липсваха изненади, по-категоричният и твърд тон на щатските централни банкери и перспективата за още едно лихвено увеличение до края на 2017-а впечатлиха валутните търговци и те започнаха да купуват охотно щатски долари. В резултат зелените пари поскъпнаха към всичките си основни конкуренти и особено към еврото, което загуби повече от цент и слезе под 1.19 щ. долара. Преди огласяването на решенията на щатските парични стратези единната европейска валута изскочи над 1.20 щ. долара. 

През следващите няколко дни инвеститорите ще следят под лупа изявите на шефа на Европейската централна банка Марио Драги и на колегите му за евентуалните  насоки на монетарните им планове. Програмата на Драги започва с поздравителен адрес към годишната конференция на Европейския съвет за системен риск на 21 септември във Франкфурт. И продължава в Дъблин, където на следващия ден той ще говори пред студенти в "Тринити колидж". А на 25 септември в Брюксел ще направи тримесечния си отчет пред Европейския парламент. През същия период и до края на идната седмица колегите му от изпълнителния борд на ЕЦБ - Витор Констансио, Петер Прает, Беноа Кьоре, Сабине Лаутеншлегер и Ив Мерш ще говорят на множество събития из Европа. 

В публикуваната си на 20 септември междинна оценка на икономическата перспектива ОИСР пък посочва, че световното стопанство набира сили и през тази година ще отчете най-силния си растеж от 2011-а насам - от около 3.5%, а през 2018-а той ще се повиши до 3.7 процента. 

У нас

междубанковият валутен пазар през последните два работни дни на миналата седмица и в първите два на тази беше доста вял. Средният дневен валутен оборот достигна едва 790 млн. евро (1547 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 3.7% дял от купената и продадена валута.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във