Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ДОЛАРЪТ БОЛЕДУВА ОТ ЛИПСА НА ДОВЕРИЕ

Щатският долар поевтиня чувствително в сравнение с европейските си конкуренти, притискан от несигурността на фондовите борси и от евентуална едностранна военна мисия на САЩ в Ирак. Статистиката сочи, че преди 12 години през десетте седмици след инвазията на Ирак в Кувейт на 2 август 1990 г. зелените пари са поевтинели с 15% спрямо йената. Последвало е поскъпване и нов, този път 7-процентен спад на долара през януари 1991 г. след началото на въздушните удари на САЩ и съюзниците му срещу Ирак. Новините от икономическия фронт не бяха в полза на щатската валута. Чикагският индекс на промишлена активност спадна от 54.9 през август до 48.1 пункта през септември, а компонентата, следяща новите поръчки, потъна до 49.2 точки. Септемврийският индекс, отразяващ състоянието на целия производствен сектор в САЩ (ISM), пък намаля от 50.5 през август до 49.5 точки. Икономисти прогнозират, че БВП на страната през четвъртото тримесечие ще се увеличи с 2.5% на годишна база. По оценка на финансови анализатори обаче най-катастрофален ефект върху долара оказва слабостта на борсовите индекси, защото икономическото състояние и в еврозоната, и в Япония не е кой знае колко по-добро, отколкото в САЩ. Освен че американците притежават повече акции от европейските си колеги за страната е жизнено важно да привлича повече чуждестранни фондове, защото дефицитът по текущата сметка доближава 5% от БВП. По оценка на експерти от Бенк ъф Америка (Bank of America) нетната стойност на инвестициите, които ще се влеят в щатските пазари на акции, ще намалее с 50 млрд. щ. долара през тази календарна година и ще бъде около 66 млрд. щ. долара. За еврозоната пък се очаква чист приток на инвестиции от 18 млрд. щ. долара през 2002 г. срещу изтеклите в други посоки 108 млрд. щ. долара през миналата година.Япония привлече световното внимание с изненадващото назначение на министъра на икономиката Хейзо Такенака за шеф на Агенцията за финансови услуги. Той замести уволнения Хакуо Янагидзава - главния противник на използването на държавни средства за спасяване на задлъжнелите до гуша местни финансовокредитни институции. Тази промяна навежда експертите на мисълта, че е дошло времето за решителни действия срещу огромното дългово бреме на японските банки. Към 31 март 2002 г. в техните портфейли имаше лоши кредити на обща стойност 52.4 трлн. йени (428 млрд. щ. долара). Такенака обяви, че ще създаде специално звено, което да проучи проблемите на банките и през следващите две седмици да подготви предложения, които ще обсъди висшият икономически съвет на премиера Джуничиро Койдзуми. Бенк ъф Джъпен пък планира през следващите две години да купи акции за 1 или 2 трлн. йени директно от банките и да ги държи десет години. Въпреки уверенията за реформи обаче японският борсов индекс NIKKEI 225 падна под 9000 точки, главно поради обезценка на акциите на големите местни банки. Очевидно всички си дават сметка, че предстоящите промени ще са болезнени и ще предизвикат сътресения в икономиката. Индексът на доверие на едрия бизнес - TANKAN, който централната банка на страната публикува всяко тримесечие, бе -14 точки през септември срещу -18 през юли. Големите компании пък се готвят да съкратят капиталовите си разходи с 6.2% до 31 март 2003 година. Все пак техните ръководители очакват през декември индексът да се повиши до -11 пункта въпреки падащите цени на фондовите борси и признаците за растяща икономическа нестабилност в САЩ. Икономическите вести от еврозоната бяха доста противоречиви. Индексът на доверие на френските потребители през септември е намалял от -17 през юли (през август не бяха публикувани данни за показателя) до -18 точки. Индексът на промишлената активност на еврозоната през септември е паднал под вододела от 50 точки и е бил 48.9 пункта срещу 50.8 през август. Спад са регистрирали също търсенето на промишлени стоки и новите поръчки за сектора, като той е бил най-рязък в Германия. Общият индекс в страната през септември е намалял до 46 точки срещу 49.1 през август. Продажбите на дребно в Германия обаче най-неочаквано са се увеличили с 1% през август спрямо юли. Безработицата в еврозоната през август е запазила стойността си от 8.3%, а индикаторите, отчитащи бизнесклимата и доверието в икономиката, леко са се повишили през септември в сравнение с август. Финансовият министър на Германия Ханс Айхел прогнозира, че през следващата година БВП на страната ще нарасне с 1.5 процента. Той оповести, че през 2003 г. смята да намали разходите с 10 млрд. евро и не обърна внимание на призивите на своята партия да увеличи данъците. У нас междубанковият валутен пазар беше активен. Среднодневните изтъргувани обеми достигнаха 93 млн. евро (182.5 млн. г. марки). Търговията в щатски долари заемаше 26% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във