Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Доларът атакува съдбоносни равнища

Зелените пари са поскъпнали с 2% към валутните си конкуренти от шест развити стопанства през април и той се очертава като  най-успешния месец за щатския долар от избора на Доналд Тръмп за президент на Щатите насам.

Перспективата пред американската валута претърпя съществен положителен обрат след  средата на април. Дотогава тя бе загубила 2.7% от пазарната си оценка от началото на годината, а след подема щетите се ограничиха до 0.32 процента. Най-сериозен бе доларовият ръст към шведската крона (малко над 4%), следван от швейцарския франк (3.8%), японската йена (2.8%), британския паунд (2.1%). Еврото, което има най-голяма тежест във валутната кошница на доларовия индекс, "олекна" с почти 2% през април, а канадският долар бе единственият печеливш с 0.25% ръст към американския си партньор. 

Доларът продължи нагоре и през май, като успя да се изкачи над психологическото равнище от 1.20 за едно евро и в късната следобедна европейска валутна търговия на 2 май се разменяше за 1.1975 щ. долара за евро.

Причините за фиаското на единната европейска парична единица са по-ниските обороти на развитие на стопанството на еврозоната през първото тримесечие. БВП на общността се е увеличил с 0.4% - най-слабо за последните шест тримесечни периода. И макар че забавянето се дължи отчасти на лошото време, тази слабост може да разколебае паричните стратези в монетарните им  планове за тази година. В допълнение, производствената активност на региона се е понижила за четвърти пореден месец през април, а ръстът на сектора е бил най-слаб за последната почти една година. Спад на фабричното производство е отчетен в Германия и във Франция, докато в Италия, в Испания и в Холандия има лек подем.

Инфлацията също е пълно разочарование. В Германия, където рекордно ниската безработица би трябвало да даде  възможност на компаниите да качат цените, тя неочаквано се е охладила до 1.4% през април. В Италия ценовият ръст през миналия месец е "омекнал" до 0.6%, а в Португалия - до 0.3 процента. Тази статистика изобщо не се вписва в усилията на Европейската централна банка да достигне близък до 2% годишен инфлационен ръст.

На съвещанието си в средата на миналата седмица управителният съвет на ЕЦБ реши, че е нужно повече време, за да отсъди дали последната поредица  от по-слаби от очакваните данни е случайна тенденция, или е сигнал за по-съществено охлаждане на потреблението. Паричните стратези обещаха да продължат да помпат парични стимули в стопанството на общността поне да септември и се очаква те да прекратят програмата за покупка на активи в края на годината.

На противоположния полюс са Щатите, които в края на април получиха благи вести. Предпочитаният от Федералния резерв инфлационен показател, отчитащ персоналните потребителски разходи, се е повишил до 2% през март срещу 1.7% през февруари. А базовата му съставка е достигнала 1.9% от февруарските 1.6 процента. Това означава, че годишната инфлация отново флиртува с целевите 2% на щатските централни банкери, които за последно и за кратко бяха докоснати от пазара през февруари 2017-а. Американският БВП се е увеличил с 2.3% годишно през първото тримесечие при очакван ръст от 2%, но все пак се е забавил спрямо реализираните 2.9% през последните три месеца на 2017-а. А разходите за трудовите възнаграждения са нараснали с 2.7% годишно - убедително доказателство, че силният пазар на труда отвъд Атлантика най-накрая е качил ръста и на заплатите.

Всичко това вещае поне две и дори три нови лихвени повишения през тази година. Оптимистичната икономическа перспектива на Щатите пък провокира нови продажби на щатски ДЦК и ръст на доходността на десетгодишния им дълг над 3 процента.

Комбинацията от силен долар и висока възвръщаемост на американските облигации пресуши търсенето на активите с по-висок риск на развиващите се пазари. Валутният им индекс (MSCI Emerging-market Currency Index) падаше и през четирите седмици на април. А индексът Bloomberg Barclays, следящ оценките на правителствените облигации на развиващите се стопанства в местна валута, се понижи с 1.2% през миналия месец - най-тежката му загуба от декември 2016-а насам.

У нас

търговията на междубанковия валутен пазар през последните четири работни дни на април беше активна. Средният дневен валутен оборот достигна 2359 млн. евро (4615 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.2% дял от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във