Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ДИЛЪРИТЕ СТАВАТ НЕРВНИ

Призракът на скуката и неизвестното бъдеще, очертаващо се вече като нетолкова светло, потиска дилърската общност на междубанковия паричен пазар и на пазара на държавни ценни книжа.В момента, макар и вяла, съществува единствено търговия между различните двойки валути - лев/евро и лев/долар. Въпреки че националната ни парична единица е фиксирана към еврото, фактът,че съществува дори и минимален марж между курс купува и продава храни дилърските редици с надеждата за някакво движение, от което те да се възползват и да реализират печалби. То най-често е породено от нестабилността на пазара. При търговията долар/лев ситуацията е по-динамична, но водеща все пак е двойката евро/долар. Там разменният курс е свободно плаващ и отчетените движения се отразяват пряко и върху размяната лев/долар. Поради това дилърите не следят с такова настървение развитието на българската икономика, а повече се съсредоточават върху положението във водещите световни сили. Безвремието е обхванало и междубанковия паричен пазар. Българската народна банка освен че е фиксирала курс купува и продава на една и съща стойност от 1.95583 лв. за 1 евро, по безкасовите операции е дала възможност на кредитните ни институции да превеждат с вальор същия работен ден авоарите си от чуждестранните първокласни банки кореспонденти по сметки при нея с опцията веднага да ги превалутират в левове. Така на практика наличието на оптимална левова ликвидност в банковата система е в пряка зависимост единствено и само от възможността на банките да разполагат както със собствени, така и със заемни средства в евро. Имайки предвид, че банковата система е почти изцяло приватизирана, и то от чуждестранни, предимно европейски кредитни институции, то може да се предположи, че достъпът им до външно финансиране е облекчено. Тук е редно да се отбележи, че Министерството на финансите положи всички усилия да направи много по-предвидими паричните потоци от и към единната бюджетна сметка, поддържана в БНБ. Допълнително финансовото ведомство положи усилия, и то не напразни, да се подобри интензивността на движението им (т.е. малки суми, но редовно), а не както беше преди - да се изчаква натрупване на средства и след това те да се превеждат накуп. В резултат на което наличностите в банковата система остават на едно относително предвидимо и постоянно равнище, с минимални разлики в него между два последователни работни дни. Като се вземе предвид фактът, че транзакциите на бюджетните разплащания са твърде много като брой и за големи суми, може да се твърди, че в момента управлението на ликвидността на банките е много по-облекчено, отколкото преди няколко години. През последните две лихвените проценти не са се покачвали над 4% на годишна база, което красноречиво потвърждава казаното. Нека да си припомним, че само преди четири години лихвените нива бяха 10, 30, 50 и дори 100% на годишна база по най-договаряните еднодневни депозитни сделки на междубанковия паричен пазар. От 1 април БНБ признава като минимални задължителни резерви само наличностите на банките в левове и евро, които са в безлихвените им сметки, поддържани в нея. Дотогава като такива се признаваха и тези в щатски долари и швейцарски франкове. Така на практика се уби интригата в движението на лихвите по тези валути на международните финансови пазари и ако доскоро ставахме свидетели на лихви от порядъка на 1.5 до 2.5%, то в момента лихвените проценти на практика са строго фиксирани към тези по еврото, а те са 2.05% по овърнайт сделките. От началото на месеца еднодневните депозити и в левове се договарят именно на нива от около 2.05 процента. Отсега нататък индексът ЛЕОНИЯ, за какъвто се приема среднодневната стойност на лихвените проценти по търгуваните еднодневни депозити на българския пазар, ще е равен на нивата на овърнайт депозитите в евро, търгувани на международните финансови пазари, а дилърите просто ще регистрират сделките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във