Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ДИЛЪРИТЕ ПАК ОПЛЕСКАХА ИГРАТА

Междубанковият ни паричен пазар преживя черна седмица, през която наличните левови средства на търговските банки в БНБ намаляха рязко и достигнаха до драматично критични нива, а лихвените проценти по най-търгуваните - еднодневни депозитни сделки, отхвърчаха до 80% на годишна база.Как се случи това, след като не за първи път банките и техните клиенти плащат данъци? Левовите наличности по сметки на банките при БНБ се влияят най-вече от паричните потоци, които излизат от хазната или се вливат в нея, както и от покупко-продажбата на евро от Централната банка. Входящите потоци се явяват в началото на месеца, когато по сметки на банките се превеждат парите за пенсиите. Датите, до които трябва да се платят ежемесечните вноски по ДДС и данъкът върху печалбата, са общоизвестни - 14-о и 15-о число от месеца. Практиката показва, че всеки месец през този период около 200 млн. лв. временно напускат банковата система, за да се присъединят към другите държавни авоари и, по една или друга причина, много скоро отново да се върнат в търговските ни банки.Вниманието на кредитните институции беше притъпено от продължаващото вече няколко месеца състояние на свръхлевова ликвидност в банковата система. По тази причина еврото не фигурираше в нито една сметка в БНБ като резервна валута, а практиката от предишните подобни ситуации показва, че това е най-достъпният източник за свеж левов ресурс.Още във вторник повечето от банките бяха изправени пред реална опасност да не могат да откликнат на всички междубанкови левови разплащания, повечето от които бяха с краен получател - бюджета. В края на предишната и началото на тази седмица търговските банки можеха да разчитат на около 400 млн. лв. за обезпечаване както на плащанията, така и за поддържане на минималните резерви. Във вторник наличностите в системата се стопиха до 280 млн. лева. По-голямата част от тях беше концентрирана по сметка на една банка в БНБ, където се събират повечето от плащанията за задължения към хазната. Вечерта с нощния сетълмент на БИСЕРА те се пренасочват към сметки на Министерството на финансите. Оставащите малко над 100 млн. лв. по сметки на другите банки в Централната банка бяха крайно недостатъчни, за да се извършват безпрепятствено междубанковите разплащания. Осъзнаването на този факт стана началото на хаоса! Първите овърнайт сделки се договаряха при 10-15%, при положение че предишния ден търговията с тях се суетеше около 3.5% на годишна база. Въпрос на минути беше регистрирането на следващите сделки на ниво 20, 30 и 50 процента. Търсенето тласна цените до 70-80%, но предлагането беше оскъдно и изтъргуваните обеми бяха малки. Светкавичната реакция на Министерството на финансите спаси банковата система от колапс. На 16 април беше насрочен аукцион за изкупуване на ДЦК за срок от един ден (репо-сделка) за сумата от 25 млн. лева. Тя беше отлично преценена - точно толкова пари бяха необходими на закъсалите банки, за да дочакат 17 април, когато в резултат на масови продажби на евро на БНБ по сметките им постъпиха около 100 млн. лева. Запушването на няколко банки можеше да доведе до верижна реакция. Ето защо в сряда страстите утихнаха и лихвите се кротнаха на нива около 15 процента. По-скоро като морална подкрепа дойде новината за провеждането на още един търг за обратно изкупуване на 20 млн. лева ДЦК за срок от един ден, обявен от финансовото ведомство за 17 април. Лихвите вече притихнаха на ниво около 3 процента. Министерството на финансите успешно продаде седемгодишни държавни ценни книжа с общ номинал 20 млн. лв. на проведения още в понеделник (14 април) аукцион. Това беше вторият от поредицата търгове, чрез които общото количество на емисията от 120 млн. лева ще бъде реализирано. Първите 20 млн. лв. бяха продадени в началото на февруари при 5.8% годишна доходност. Достигнатата сега средна възвръщаемост е 6.07 процента. На 21 април ще се проведат два аукциона. Единият от тях е предвиден в емисионния календар и на него ще се продават до 40 млн. лв. номинал от тригодишни лихвоносни ДЦК. Първичните дилъри могат да придобият част от продаваното количество както чрез замяна на ДЦК от емисии 301/01 и 309/00, така и чрез реално плащане. Падежите и на двете емисии, част от които могат да се заменят, са близки до падежа на продаваната емисия. Купонните им плащания са при 9% на годишна база, докато за новите тригодишни книжа става дума за 5.5 процента. От евентуалната замяна Министерството на финансите ще си спести изплащането на част от лихвите през следващите три години, а притежателят на книжата ще реализира капиталова печалба и ще се лиши с част от лихвите за дните до падежа през януари 2006 година. Другият аукцион е за обратното изкупуване на споменатите емисии 301/01 и 309/00. Всеки, който притежава номинал от тях, може да ги продаде обратно на финансовото ведомство по фиксираните вече от него цени или да обвърже продажбата им само срещу покупка на книжа от новата тригодишна емисия, т.е. само срещу замяна. Чистата цена на книжата, без натрупаните лихви, е равна на 110.29 лв. за 100 лв. номинал за емисията 301/01 и 109.23 лв. за емисия 309/00.

Facebook logo
Бъдете с нас и във