Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ДИЛЪРИТЕ НЕ УСПЯХА ДА ЗАГЪРБЯТ СТРАХА

Приказните преживявания не напуснаха дилърите и през изминалата работна седмица и отново се чудеха и дивяха какво толкова необичайно става на левовия пазар. Цената на ресурса през целия период се колебаеше от 3.8 до 6.8 процента. Общата сума на салдата в лева на търговските ни банки в БНБ, служещи и за минимален задължителен резерв, беше почти равна на необходимите им средства в левове за обезпечаване на резервите. Трябва да се напомни, че на междубанковия паричен пазар пасивите в левове могат да се обезпечават само в националната ни валута, докато за пасивите в чужди пари, като резерв в БНБ могат да служат както левове, така и евро, щатски долари или пък швейцарски франкове. Повечето финансови институции у нас по обясними причини предпочитат еврото като резервна валута. По този начин се избягва валутният риск. Общата сума на пасивите в банковата система е 9.9 млрд. лева. От тях 4.3 млрд. лв. са в левове и 5.6 млрд. лв. във валута. С други думи, минималните резерви в левове не трябва да спадат под 340 млн. лева (защото те са 8% от привлечените средства на банките). Приблизително толкова бяха и левовите салда, поддържани от кредитните институции в БНБ. При това положение е нормално стойността на овърнайт депозитите да е стабилна. Въпреки това пиянството на пазара беше факт и цената на ресурса криволичеше. В понеделник овърнайт сделките се сключваха при 4 процента. Във вторник, както и очакваха повечето от участниците на пазара, цената падна до 3.8 процента. В края на този работен ден се правеха облози колко бързо цената ще падне до 3 процента. В сряда лихвените равнища, при които вече се търгуваше най-ликвидният еднодневен срок, за изненада на всички се покачиха на 5 процента. Последвалите мигновени продажби на евро от БНБ задържаха цената на левовия ресурс и в четвъртък овърнайт левов междубанков депозит отново можеше да се договори при 5 процента. В петък в банките постъпваха левовете от крайните валутни продажби и цената на ресурса се понижи до 4.5 процента. Еднодневният срок е най-важният за пазара, защото тези сделки са над 80% от пазара. Среднодневните обороти се задържаха на 85 млн. лв., което е признак за добра левова ликвидност в банковата система. Каква тогава е причината за поскъпването на левовия ресурс. Страховитите 35%, които само седмица по-рано плащаха част от участниците на пазара, за да се сдобият със левов ресурс, ги изнервиха до такава степен, че те не отказват да придобият малко левове дори на висока цена. Всяко съмнително по-голямо търсене или дори слух раздвижват пазара чувствително. Едноседмичните срокове също поскъпнаха и от обичайните 4.5% вече се договарят в широкия диапазон от 5 до 6 процента. Действайки в условия на неизвестност и на страх от евентуална ликвидна криза, банките избягваха да предоставят левове за повече от седем дни. Тези събития ни най-малко не се отразиха на пазара на дългосрочните държавни облигации. И това е напълно обяснимо. Едно е да търгуваш левов ресурс за срок от един до седем дни с контрагенти търговски банки, а съвсем друго е да правиш сделки с държавен дълг. На 22 октомври Централната банка проведе аукцион за продажба на държавни ценни книжа. Предложената емисия беше петгодишна, лихвоносна. Общото й количество е 60 млн. лв. номинална стойност. То ще се продава на части от по 20 млн. лв. чрез три последователно провеждани аукциона в третия понеделник на месеците октомври, ноември и декември. Първият от тях вече се състоя. Лихвеният процент на облигациите е 7% на годишна база. Начисляваните лихви ще се изплащат на всеки шест месеца. Постъпилите и одобрени от БНБ поръчки за участие достигнаха 43.4 млн. лева. Минималната, средна и максимална цена бяха съответно 99.86 лв., 100.22 лв. и 100.88 лв. за 100 лв. номинал. Отговаря им годишната доходност съответно 7.03%, 6.95% и 6.79 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във