Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ДЕПУТАТИ СЕ ПРОДАВАТ ЗА ХОТЕЛСКА НОЩУВКА

Ако не всеки депутат е корумпиран, то със сигурност повечето от тях копнеят да бъдат такива. Рушветът, под една или друга форма, отдавна се е превърнал в любим, макар не най-доходен начин на препитание в България. Вече години наред много депутати се продават за жълти стотинки. Сума ти народни представители от предишното управляващо мнозинство се продадоха за десетина нощувки в стая за по 200 щ. долара, твърди източник от Раковски 134. Големите бизнесмени имат невинния навик да канят политици да гостуват безплатно в скъпите им хотели. Безплатен обяд обаче няма и в такива случаи разплащането задължително става за сметка на държавата и данъкоплатеца. Преди няколко години управляващата тогава синя партия предприе шумна, но напълно неефективна битка срещу подкупните висши държавни чиновници. Освен че паднаха главите на шепа министри от първия кабинет на Иван Костов, а няколко политици изхвърчаха от централното ръководство на СДС, антикорупционният ентусиазъм на тогавашните управници не даде никакви сериозни резултати. Сегашните властващи спечелиха изборите с обещанието да се справят набързо с тежкото заболяване. Засега обаче резултатите показват, че по-скоро то повали и тях.Депутатът от левицата Бойко Радоев, който от години се е задълбочил в изследването на партийния живот, е категоричен, че партиите са родителите на корупциятав България. Според него установените политически навици у нас дават възможност безпроблемно да се въртят огромни парични потоци под масата. Проблемът признават и много други депутати, но не всички са съгласни, че точно политиците са най-виновни за размера на корупцията у нас. Според Йордан Нихризов началото на днешната корупция е поставено още по времето на Тодор Живков. Нихризов се съмнява, че голяма част от натрупания тогава външен дълг на страната изобщо е влизал някога в България. Според него парите, взети назаем, са били разпределени в частни сметки и новосъздадени търговски дружества и именно те са дали началото на днешната политическа корупция. Други народни представители подозират, че днес висшите политици разработват същата схема на износ на пари от България.Според Радоев проблемът с корупцията в политиката произтича от самия закон за политическите партии. Той не осигурява стриктен финансов контрол, а много от предвидените в него механизми за подпомагане на партиите всъщност захранват подкупничеството сред политическите функционери. В момента из страната има десетина хиляди партийни клуба, раздадени от държавата срещу минимален наем. Огромната част от тях са наети от фирми вторично срещу многократно по-голямо заплащане. Парите от него много често отивали в личните джобове на партийни лидери и активисти. Чрез този механизъм в политическите организации влизали поне два пъти повече средства от официално отпусканата държавна субсидия. Депутатът от левицата открито обвинява партиите, че с ежегодните си финансови доклади на практика лъжат Сметната палата и чрез сегашния закон тази практика не може да бъде преодоляна. Големите пари изобщо не влизат в партийната каса. Трябва да си глупак, за да го направиш, коментира анонимен политик. Много политици признават, че почти всички партии водят двойно счетоводство и отчетените пред Сметната палата суми са не повече от една стотна от реално прибраните или похарчени пари. Въпреки официалното преследване на мръсните пари, в партиите влизат стотици хиляди от тях. Законът задължава всеки лидер да води специален дневник, в който да записва съмненията за нечисти капитали, но навсякъде тези тетрадки са празни. Най-много мръсни пари влизат в партийните централи по време на избори. Тогава повечето черни партийни каси са препълнени, въпреки че в докладите традиционно се отчитат някакви мижави 20-30 хиляди лева. Дори и през останалото време обаче често се намират достатъчно сенчести източници за финансиране на партийния живот. Политици признават, че наистина практиката да се обикаля из фирмите и да се просят пари е доста разпространена. Те обаче предупреждават, че емисарите, които искат пари - хей така по принцип за организацията, рядко внасят получения пай в партийната касата. В такива случаи голямата част от получените на ръка финанси отиват директно в джоба на получателя. Не са редки и случаите, в които просителите без угризения оставят за себе си и цялата сума. По-голяма е вероятността парите да отидат по предназначение, когато се искат с конкретна цел - организиране на конгрес, на избори или нещо подобно. В някои партии, като Евролевицата и бившия Български бизнесблок например, с осигуряване и разпределяне на парите се занимава лично председателят. Много от хората на Жорж Ганчев признават, че никога не са имали представа нито с какви пари разполага шефът им, нито откъде и как ги получава. В големите партии обаче лидерите не се занимават пряко с уреждането на финансите. Обикновено за това се трудят подходящо подбрани инициативни хора. В СДС още витае призракът на бившия главен секретар Христо Бисеров. По негово време се появиха намеците за разнасяни нагоре надолу пълни с банкноти куфарчетаЗапознати твърдят, че самият председател на партията тогава Иван Костов дори не е имал понятие за сумите, влизащи и излизащи от черната каса на СДС. Че това не е далеч от истината, стана ясно, когато след изгонването на Бисеров от организацията партийната каса внезапно се оказа празна. Социалисти признават, че с неотчитани пред никой и никъде куфарчета се препитаваха преди време и на Позитано20. А когато Жан Виденов беше наследен от неизкушения в бизнеса историк Георги Първанов, централата за дълго време остана без парно и с неплатени сметки към общината. Докато най-сетне трупащият опит червен лидер успя да привлече вниманието на подходящите хора и започнаха пищни ремонти на сградата. Само на ушенце социалистите признават, че в момента издръжката на партията им е поета почти изцяло от хората на Луканов. Бившият премиер създаде доста широка мрежа от достатъчно мощен частен бизнес, припомнят леви депутати. Днес не всички негови протежета, но все пак голяма част от тях, финансирали дейността на организацията. Корумпирани обаче са не само централните ръководства на основните политически сили. Всички запознати с проблема са категорични, че най-големите далавери се въртят в изпълнителната власт в правителството и в големите общини. Чрез тези постове се разпределят най-големите държавни ресурси, затова и подкупите там са най-яки. Големите пари се въртят там, където има собственост, са категорични познавачите. Неслучайно покрай приватизацията забогатяха толкова чиновници и политици. След приватизацията най-благо е да уреждаш държавни поръчки, обяснява пожелал анонимност депутат. Нова възможност за корупция в правителството дават и предприсъединителните фондове от Европейския съюз, разпределяни по решение на министрите. Във всички случаи обаче такива подкупи много трудно могат да бъдат хванати, защото обикновено на ръка не се разменят никакви пари. Доволната фирма услужливо открива тлъста сметка в някоя европейска банка на името на отзивчивия висш чиновник. Не толкова високопоставените чиновници обаче се задоволяват и с разплащане кеш. Общинските служители пълнят гуша предимно от раздаване на общински имоти за временно ползване и от уреждане на обществени поръчки. Разплащанията за услугата обикновено стават на четири очи. Свидетели, естествено, няма. Освен ако даващият подкупа по някаква причина не се опита сам да прецака получателя. Успешно пълнят портфейлите си не само шефове на министерства и държавни агенции. Покрай изпълнителната власт джобчетата си се опитва да напълни и почти всеки от 240-те депутати в българския парламент. Тази работа обаче не е лъжица за всяка уста, коментира запознатата с голяма част от депутатските далавери Татяна Дончева. Нейни колеги обясняват, че все пак депутатите имат само посредническа функция, защото не участват в прякото разпределение на държавните ресурси. Те само могат да се надяват, че ще бъдат допуснати да топнат пръстче в кацата с мед. И то ако са достатъчно гъсти с министрите и изобщо с хората от изпълнителната власт. От гледна точка на възможностите за получаване на подкупи можем да разделим българските депутати в три групи Най-облагодетелствани са шефовете на управляващото мнозинство. Срещу съответната благодарност, ако желаят, те могат да направят услуга на всеки бизнесмен, като мобилизират мнозинството да приеме изгоден за него нормативен акт. Дневният ред на 39-ото Народно събрание показва, че това е доста редовна практика днес. От друга страна, от шефа на парламентарното мнозинство зависят пряко премиерът и целият правителствен екип. Ако той им се опъне, мнозинството може и да бламира някои от намеренията на кабинета или на отделни министри, както често се получава в сегашния парламент. За да си няма излишни главоболия, всеки министър се стреми да предугажда желанията на парламентарния бос и да му прави някои услуги. Така председателят на управляващата парламентарна група на дело е вторият човек по влияние и възможности за лобиране в държавата след премиера.В много изгодни позиции за извършване на услуги са и шефовете на парламентарните комисии. Тъй като в техни ръце е реализацията на всички министерски начинания. Ако реши, председателят на ресорната комисия винаги може да провали идеите на министъра в съответния отрасъл. Затова министрите обикновено се съобразяват с мнението им и им дават възможност успешно да лобират във ведомството им. По този начин председателите на комисии могат да си позволят да извършват доста големи услуги. Стига, разбира се, да бъдат добре мотивирани за това. Във втората група влизат депутатите от управляващото мнозинство, които са първи и втори в местните листи. Те нямат възможност за влияние в централната изпълнителна власт, но затова пък обикновено колят и бесят в регионите си. Няма местна сделка, която да се сключи без тяхно участие, обяснява опитен депутат. Така в крайна сметка, ако не желаят да фалират преждевременно, всички по-сериозни фирми в региона задължително трябва да си купят предразположението на местните велможи.Има обаче и друга групичка депутати, които не са толкова напред в листите, но хитричко се намърдват около някоя държавна агенция и рекетират клиентите й, обещавайки да уредят нещата с връзки. Научава например предприемчивият народен представител кои фирми ще кандидатстват в поредния конкурс и тръгва да ги обикаля с горещите обещания, че ако си платят спечелването на конкурса, няма начин да им се размине. Някои от по-добросъвестните после връщали парите на излъганите. Но тъй като винаги все някой е победител, те си прибирали парите за негова сметка, въпреки че не са си мръднали и малкото пръстче за успеха му.Според Николай Чуканов подкупните депутати всъщност са малцинство в парламента. Те ревниво пазят територията си и не обичат непрегрешилите си събратя, които могат да ги изпортят, ако случат сгоден момент. Разобличителите обаче са малко, твърди пък Йордан Нихризов, според когото всеки депутат си мълчи, защото почти винаги е в някаква зависеща от по-високопоставените позиция. Независимо дали иска да попадне в делегация за чужбина и чака тяхната благословия, или се опитва да прехвърли съпругата си на добра работа в София, или пък просто чака някой някога да се сети да корумпира и него.До кокала понякога се докопват и опозиционните депутати. От страх да не разлаят кучетата някои играчи благосклонно си плащат за мълчанието им. Така порочният кръг се затваря и корупция има, но корумпираните все не могат да бъдат посочени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във