Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ДАНЪЦИТЕ ЩЕ ПОВИШАТ ЛИХВИТЕ

Опитът от последните години подсказва, че навлизаме в период, в който лихвените проценти по депозитните сделки, търгувани на междубанковия паричен пазар, ще се покачват. Еднодневните депозити на пазара са около 95% спрямо общо изтъргуваните обеми за по-дългите срокове, а те рядко надвишават три месеца. Това е и основната причина дилърите да се интересуват предимно от най-краткосрочните депозити.Януарските лихви по най-търгуваните депозити през последните четири години гравитираха около 0.7% на годишна база. А усреднената лихва по еднодневните сделки за годините от 2000 до 2003-ра включително бе съответно 2.9% (2000 г.), 3.7% (2001 г.), 2.4% (2002 г.) и 2% (2003 година). Причината през първия месец на годината лихвите да са ниски е, че през януари разпоредителите с бюджетни средства все още разполагат с преведените им от края на предишната календарна година допълнителни субсидии, които все още не са изразходвали. Става дума за около 500 млн. лв.(обикновено по текущи разплащателни сметки). Това са горещи пари, защото не се знае в кой момент към коя банка ще бъдат насочени. Това увеличено предлагане на пари смазва лихвените нива, които при отделни сделки са достигали и до рекордно ниските 0.02% на годишна база. В края на януари и особено към края на февруари тези остатъци вече са оползотворени в покупка на стоки и услуги, като част от тях се връщат в хазната под формата на платени данъци и акцизи при тези сделки. В резултат през февруари лихвите обикновено се повишават до около 1.4% на годишна база, а през март, когато се издължават и годишните данъци, достигат 2.1% (средно за периода). В началото март в резултат на периодичните постъпления от 270 млн. лв. за изплащане на пенсии очаквам общите наличности в сметките на банките в БНБ да достигнат 550 млн. лева. В резултат овърнайт лихвите ще бъдат от порядъка на 1% на годишна база. В средата на месеца, след осъществяване на ежемесечните данъчни преводи към бюджета, които обикновено са за около 300 млн. лв., наличностите отново ще се доближат до 350 млн. лв., а лихвените нива ще се повишат до 2 процента. По-сериозно напрежение на междубанковия паричен пазар очаквам едва в края на месеца, когато банките ще се нуждаят от непредвидимо количество свободен левов ресурс, за да осигурят годишните изравнителни вноски по данък печалба. В същото време основните играчи на пазара на държавни ценни книжа - търговските банки, застрахователните дружества, пенсионните фондове и небанковите финансови институции, ще се стремят да се освободят от част от закупените по-рано от тях ценни книжа. Масовото им предлагане на вторичния пазар ще доведе до понижаване на цената им, т.е. до повишаване на доходността им. Възползвайки се от отличната левова ликвидност в банковата система през първите два месеца на настоящата година, Министерството на финансите вече успешно пласира ДЦК с номинална стойност 200 млн. лв., което е 30% от планираните общо за годината емисии на държавен дълг. Някои банки ще трябва да се разделят с част от инвестициите си в тях още през следващите два месеца, защото ще имат нужда от свободен левов ресурс. Сухата статистика показва, че банковата ни общност вече губи ролята си на стратегически купувач на държавния дълг. На това място все по-осезаемо се настаняват небанкови финансови институции, застрахователни дружества и пенсионни фондове. Те търсят по-дългосрочни книжа, точно каквито всяко правителство мечтае да емитира, защото така дългът му се отсрочва напред във времето. Така в края на 2002 г. в обращение са били ДЦК с номинална стойност 2.070 млн. лева. От тях 1.445 млн. лв., или 70% са били притежание на банки, а останалите 625 млн. лв. - на останалите институции. Една година по-късно, в края на декември 2003 г., банките са вложили в книжа на хазната 1.494 млн. лв. или 67% от общо наличните на пазара ДЦК (с общ номинал 2.237 млн. лева). Казано по друг начин - за една година банките са инвестирали допълнително в български държавен дълг едва 50 млн. лв., докато покупките на останалите субекти на пазара са били на стойност 120 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във