Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ ЩЕ СТИМУЛИРА ФОНДОВАТА БОРСА

От две години насам целта на всички дружества, които бяха приватизирани по линията на масовата приватизация по времето на Жан Виденов, беше една - да се отпишат от публичност и по този начин акциите им да се свалят от търговия на фондовата борса. Причината бе ясна - това им носи само главоболия заради честите проверки на Държавната комисия по ценните книжа, а освен това трябваше да заплащат и солени такси. Така от влизането в сила на Закона за публичното предлагане на ценни книжа в началото на 2000 г. броят на търгуваните на БФБ компании спадна двойно - до по-малко от четиристотин. Напоследък обаче като че ли започна обратният процес. Само в рамките на една седмица две дружества - търгуващото с компютърно оборудване ПроСофт и пивоварната Пиринско пиво, проведоха общи събрания, на които бяха взети решения за излизане на фондовата борса. За притежаваната от братята Юлиян и Атанас Генови фирма ПроСофт този процес е естествен, като се има предвид, че през последните години тя пусна успешно две облигационни емисии, към които имаше добър интерес от страна на портфейлните инвеститори. По-странно е желанието на благоевградската бирена фабрика. Тя бе една от първите, които се възползваха от дадената им законова възможност да избягат от публичност още през първите месеци на 2000 година. Около 47% от капитала на пивоварната по това време се държаха от Златен лев холдинг. Други 23% бяха собственост на дребни акционери, а 30% владееше държавата чрез Министерството на икономиката. След три поредни увеличения на капитала обаче контролът върху пиринската бира премина в ръцете на кипърски фирми, като за бившият приватизационен фонд, оглавяван от Валентин Карабашев, вицепремиер по време на правителството на Любен Беров, останаха едва 26 процента. Предполага се, че офшорките също са свързани с управителите на холдинга. Иначе защо те ще предават притежанието му на трети лица срещу символични суми. Чистите активи на Пиринско пиво (активите минус задълженията) в края на 1999 г. бяха 2.377 млн. лв., или близо 20 лв. за акция. Трябва да си, меко казано недалновиден, за да допуснеш някой друг да поеме мажоритарния пакет на дружество от ранга на благоевградския бирен завод, и то като закупи книжа от нова емисия само срещу 1 лев за бройка. Така към 31 март тази година собственият капитал на пивоварната достигна 4.626 млн. лв., или малко над 4 лв. за акция. Това означава, че всеки (в това число и самият Златен лев холдинг), който е притежавал едва книга от бирената фабрика през 2000 г., за две години е загубил пет пъти от стойността й. И то въпреки че заводът се развива много добре. От 1998 г. насам продажбите му се утроиха до 17.051 млн. лв. годишно, а компанията завладя 12-процентен дял от пазара. Това е нагледен пример как в България закупуването на книжа от работещо предприятие не е никаква гаранция за печалба. Очевидно е, че с оглед на развитието на бирения бизнес у нас инвестирането в акции на пивоварна би трябвало да е добро вложение. От друга страна, отношението на собствениците на Пиринско пиво (били те кипърски фирми, или Златен лев холдинг) не е пример, достоен за толериране. Председателят на съвета на директорите на фабриката Никола Зикатанов обясни пред в. БАНКЕРЪ, че тя няма намерение да търси финансиране от капиталовия пазар. Пускането на книжата на борсата, според него, е реверанс към дребните акционери - една възможност да могат да ги търгуват свободно. И той, и изпълнителният директор на Пиринско пиво Петър Александров не пожелаха да уточнят кои точно кипърски фирми са собственици на завода, под предлог че информацията не им е под ръка. Това едва ли е пример за прозрачност, към каквато би трябвало да се стреми дружество, което се кани да стане публично.Всъщност целта на преобразуването на Пиринско пиво, а и на други компании, които тепърва ще листват акциите си на фондовата борса, може да е съвсем друга. Анализатори намекват, че причината за новопоявилия се ентусиазъм за излизане на борсата са данъците. В това отношение до неотдавна третирането на публичните дружества и на останалите беше еднакво. От 1 януари тази година обаче печалбите от сделки, осъществени на фондовата борса, не се облагат. Това означава, че ако Златен лев холдинг реши да продаде книжата си в Пиринско пиво по цена, двойно по-висока от цената на закупуването им, няма да плати налог. Но ако такава транзакция се осъществи извънборсово (в случай че пивоварната не е публична компания), ще трябва да се начислят данъци. Така нуждата от финансиране едва ли ще накара много дружества да листват акциите си на борсата. Данъчните закони обаче може да се окажат добър стимулатор за развитието на капиталовия пазар у нас. Друг е въпросът дали далаверите с фиска са най-правилният начин за помагане на фондовата борса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във